Спомнил си за болестта на дъщеря си, той се опита да седне, но, отслабен от холерата, падна назад със стон.
— Жива ли е? — прошепна той.
Резките движения бяха повече от това, което можеше да понесе измъченото му тяло.
— Кажи ми.
— Абсолютно жива, скъпи и при това се чувства много добре. От вчера, когато реши, че е лежала достатъчно дълго, едва я удържаме далеч от стаята ти.
— Искам да я видя.
Гласът му беше изпълнен с копнеж.
Минута по-късно Люси влетя в спалнята на баща си, той се усмихна и разтвори ръце. Момиченцето отново имаше типичния за здравите деца розов цвят на кожата. То се усмихна весело и, разклащайки черните си къдрици, се хвърли в обятията му.
— То-о-олкова бях уплашена, татко, когато беше болен — оплака се тя, като се притискаше силно към него.
— Знам — прошепна Адам, стискайки здраво малкото й телце. — Първо ти се разболя и аз също бях уплашен.
Младата жена се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й — двете чернокоси глави, притиснати една към друга, малките ръчички, обгърнали здраво врата на Адам бяха наистина вълнуваща гледка. Тъй като самата тя обичаше баща й, можеше да разбере доколко зависима от неговата любов беше и Люси.
— Флора се е грижила за нас, каза готвачката — обяви момиченцето, като се обърна към младата жена и я озари с усмивката си.
С връщането на здравето се бе върнала и способността й отново да проявява буйно и шумно радостта си. След това добави с искрящ поглед:
— Трябва да се ожениш за нея, татко и тогава ще можем да бъдем винаги заедно. Няма ли да бъде чудесно?
Усмивката на младия мъж погали Флора, безмълвното му послание беше предназначено единствено за нея.
— Наистина ще бъде чудесно — отвърна тихо той.
— Можеш да се разведеш — предложи момиченцето, спусна краката си от ръба на леглото и започна да ги люлее под воланите на нощницата си. — В Монтоя развеждат и Бен също е направил това или по-точно — го е направил. Вече не е разведен — подчерта тя, в случай че баща й не беше разбрал нейните обяснения. — Той е женен за готвачката. Така че защо и ти да не направиш същото, татко? — попита невинно тя, решила че е намерила идеалното решение на въпроса.
— Идеята е добра, скъпа. Ще помисля по този въпрос.
— Гладна съм — обяви Люси и скочи от леглото, темата за развода беше изоставена поради по-важни причини.
Спря внезапно, очевидно спомнила си за принципите на доброто поведение.
— Искаш ли да ядеш нещо, татко? Готвачката направи шоколадов кекс и лекарката каза, че мога да си взема малко парченце след като изям всичката супа.
Шоколадовият кекс съвсем не беше по вкуса му в този момент. Това, което привличаше Адам най-вече, беше чаша вода.
— Може би по-късно — отвърна той, като се усмихна при познатата картинка, която се разкриваше пред очите му — подскачащата от крак на крак Люси. — А сега тичай да се насладиш на закуската.
— Ти определено започваш да оздравяваш — каза младата жена след излизането на детето. — Как се чувстваш?
— Почти достатъчно добре за шоколадов кекс — отвърна с усмивка той, а след това добави по-сериозно, — не знам как да ти се отблагодаря за помощта. Това е било истинско изпитание за теб.
— Болногледачките свършиха повечето работа.
— Толкова си скромна — каза нежно той. — Кога спа за последен път?
Тя вдигна рамене.
— Спах.
— Не съм привикнал на това, знаеш ли. Ти ни глезиш.
Подпряна на вратата, сложила една от престилките на мисис Ричардс върху скъпата си рокля, Флора се усмихна леко:
— Всеки би сторил същото на мое място.
„Не — помисли си той — Изолда би побързала да се качи на някой кораб още при първите признаци на болестта.“ Тя никога не бе седяла с дъщеря си, дори когато беше здрава. Децата я отегчаваха.
— Не, ни би сторил — каза тихо той. — Много съм благодарен и съм много щастлив, че те намерих — добави с нежен глас Адам.
— Двамата се намерихме един друг — отвърна усмихната младата жена. — С малко помощ от татко и от леля Сара.
— Енергично семейство — пошегува се той.
— Вярваме в резултатите.
— В такъв случай по-добре да оздравявам по-бързо — произнесе провлечено Адам.
На следващия ден състоянието на младия мъж се беше подобрило дотолкова, че започна да се оплаква от наложената му диета от леки супи, мляко и брашно.
— Мисля, че доктор Потс беше истински ангел, изпратен от Провидението, но тя вероятно има други пациенти, които се нуждаят от нея повече от нас — рече натъртено той, като погледна критично към купата си с каша от брашно. — Днес, като се върне от прегледите в кабинета си, ще й благодаря. Добре би било Хенри да отиде в града, за да осребри банков чек, с който да покрием разходите около болестта ни.