— Ами, благодаря ви, мистър Сторхъм. Много бих се радвала.
Тя също трябваше да положи усилие, за да се усмихне, но след такава дългогодишна практика, определено беше по-добър актьор от събеседника си.
— Чакам с нетърпение нашия… разговор.
„Убийство“ беше това, за което си мислеха и двамата. Главната им цел беше една и съща, но както става с всички мошеници, другата им цел не беше съвсем ясна.
С типичния си хладнокръвен прагматизъм те гледаха един на друг само като на временни съюзници.
Сътрудничеството между Изолда и Нед Сторхъм даде възможност на Адам, Флора и немалката група приятели да се движат спокойно на север, докато стигнат до лагера на абсароките. Бяха преминали безпроблемно през доста бурната територия по течението на река Паудър Ривър, немалък принос за което имаха и двайсетте индиански воини, които яздеха с тях. Вечерта на четвъртия ден стигнаха селото на Четиримата вождове.
Тук се бяха събрали няколко от родовете на абсароките. Това беше вероятно последната им масова среща преди настъпването на студеното време и началото на лова на бизони. Лагерът беше доста голям и се простираше в посока изток-запад по гористите брегове на реката. Пушекът от огньовете в стотиците вигвами се издигаше в пурпурното небе, обагрено от залязващото слънце.
Джеймс и Адам бяха подкрепени от Флора и баща й в идеята, че голямото индианско село предлагаше прекрасна, макар и временна защита от Нед Сторхъм, а и пребиваването щеше да се отрази чудесно върху възстановяването на Люси след боледуването й.
Въпреки че най-лошото беше преминало, тя все още се уморяваше по-бързо от преди и апетитът й не се беше възвърнал напълно. Седмица-две на чист въздух и слънце щяха да й подействат непременно благотворно.
Впрочем всичко това нямаше да бъде излишно и за баща й. Той все още не беше успял да възстанови предишните си килограми, макар че никой не се осмеляваше да го посъветва да си почине. А перспективата, която се разкриваше пред него — да се бори със съюзените Изолда и Нед Сторхъм, щеше да изисква от всички изключителна издръжливост.
Когато навлязоха в селото, конниците бяха приветствани от всички страни с радостни викове, подсилени от по принцип празничното настроение, което цареше винаги при събиранията на родовете. Алън и Дъглас бяха застанали пред вигвама на графа и се усмихваха, доволни да видят приятелите си отново живи и здрави.
Войните, които ги бяха придружавали се разпръснаха сред семействата си. Адам и Джеймс слязоха от конете си край колибата на Джордж Бонам, заедно със собственика й и дъщеря му, а Люси се втурна да разглежда рисунките на Адам.
Положението стана неловко, когато Хенри започна да сваля багажа на Флора от коня й и след това да се колебае къде да го отнесе, тъй като не знаеше къде ще остане да спи младата жена.
— Защо да не се съберем всички заедно за вечеря — предложи тя. — Дотогава ще прекарам времето си с татко, за да чуя какво се е случило докато ме нямаше. Ще доведем Люси с нас, когато дойдем.
Всички приеха охотно дипломатичното й предложение. Хенри занесе багажа й в колибата на Бонам, а Джеймс и Адам временно се разделиха с тях.
— Е, кажи ми сега — рече графът, като хвана дъщеря си за ръката и я поведе към едно приятно местенце край някаква дива череша, — доволна ли си, че отида в Саратога?
— Винаги си бил толкова далновиден, татко — каза тя, като се отпусна в прохладната трева. — Не бих могла да бъда по-щастлива.
— И не се сърдиш, че се намесих? През цялото време се опасявах, че може би съм те накарал да направиш нещо, което не ти е приятно.
— В сравнение със Сара си начинаещ аматьор, когато става дума за оказване на натиск. Тя беше решена на всяка цена да види Адам оплетен в мрежите ми.
— И очевидно е успяла.
— О, да. И мисля, че това й достави истинско удоволствие.
— Сигурен съм.
Внезапната промяна в погледа му издаде, че нещо го тревожеше.
— А как ще се оправяш със съпругата на Адам? Неприятно ми е да споменавам това, но все пак тя съществува.
— Джеймс започна да се занимава с анулирането на брака им.
Сериозността изчезна от очите му.
— Така ли? В такъв случай бъдещето ти не е толкова неясно.
Дълготрайната извънбрачна любовна връзка беше често срещано явление там, където разводите не бяха разрешени, но той щеше да бъде много по-спокоен, ако положението на Флора беше по-определено, а не така неустановено и половинчато.
— Възнамеряваме да се оженим веднага след анулирането на брака им.