— Не би трябвало да се караме заради това — каза тихо той. — Виж, луната е обградена от сияние. Наближава буря.
И той се отпусна върху меката ухаеща трева, като че без да усеща тежестта на Флора в ръцете си.
— Обичам те — прошепна младият мъж, без да я изпуска от обятията си.
Очите му не се виждаха в мрака.
— Никога досега не съм обичал друг, освен Люси. Казах на всички в лагера, че ще се женя за теб, а че жените ме гледат така, не е по моя вина. Важното е, че аз не отвръщам на погледите им — не по начина, по който те го правят. Не знам как да се изразя по-ясно.
Колко простичко звучеше всичко в неговата уста, без да се усложнява от бушуващите в съзнанието й емоции.
— Не съм привикнала на това, Адам — измърмори Флора.
Враждебността й беше укротена от неговата искреност, негодуванието й започваше да затихва.
— Доскоро не ми бяха познати нито любовта, нито ревността.
Тя въздъхна.
— Мразя се, че реагирам като някоя от онези разглезени дами, на които винаги съм се присмивала и чието държание съм намирала за детинско. Извинявай.
Усмивката й светна на лунната светлина.
— Все пак не направих сцена по време на вечерята.
— Ценя въздържанието ти. Спести ми безкрайните шеги, които щях да слушам до края на живота си. Предполага се, че един мъж трябва да може да контролира жена си.
— Небето не позволи да те поставя в такова неудобно положение.
Гласът й като че ли секна.
— Няма нищо, скъпа — отвърна припряно Адам. — Това е само мъжката гледна точка. Жените също имат своите разбирания. Въпреки че и двамата знаем на кого се падат всички отговорности, — продължи да говори все така нежно той, като се усмихна закачливо, — нали така?
— Да — отговори тихо Флора.
— На по-силния — прошепна младият мъж, като бързо се завъртя, така че Флора остана под него и я притисна към земята.
— На по-умния — каза тя, като повдигна глава и докосна с устните си неговите.
— На по-силния и по-умния — измърмори Адам, като се привдигна, подпря се на единия си лакът и бавно вдигна нагоре полата й, така че ветрецът погали голите й крака. — Ммм, прекрасно е на пипане…
Ръката му продължи нагоре, плъзна се между бедрата й, пръстите му бавно проникнаха в нея. Тя повдигна леко крака, за да може той да се убеди, че е готова.
— Питам се — каза беззвучно тя с почти контраалтов глас, — дали ако успея да се изразя правилно и да развълнувам в достатъчна степен мъжествеността ти, би… ме любил.
Тя погали твърдата издутина под панталоните му, пръстите й се плъзнаха по кожата, от която бяха ушити и стиснаха това, което се намираше отдолу.
Той изохка дълбоко, гърлено и очите му се затвориха.
— Това е само една мисъл — продължи тя, без да отслабва натиска си.
След доста дълъг интервал, през който младият мъж потрепваше под ръката й, той се протегна и отмести дланта й, очите му се отвориха бавно и, като я погледна, измърмори:
— Убеди ме.
— Виждаш ли.
Тя се усмихна скромно като невинна млада девица.
Адам се разсмя.
— Един на нула за теб, скъпа — рече благосклонно той, — но ми се струва, че резултатите могат да се обърнат в моя полза малко по-късно… — усмихнатите му очи я наблюдаваха внимателно, — когато — как да кажа — се засили интересът ти към… оргазма.
— Не си особено любезен.
— Но затова пък съм на твое разположение.
— Нямам нужда от теб.
— Защо да не проверим…
Пръстите му отново проникнаха дълбоко в нея и леко се раздвижиха. Както беше очаквал, отговорът й беше незабавен.
— Ммм…
Дишането й се учести.
— Може би… бихме могли да… се споразумеем.
— Слушам.
Тази игра под огряното от луната лятно небе беше наистина много вълнуваща.
— От какво си готова да се откажеш?
„От всичко — помисли си тя, — стига да мога да те усетя в себе си.“
— Ще измисля нещо утре — отвърна вместо това уклончиво тя. — Махни това.
И тя започна да развързва връзките на панталоните му.
Той отстрани ръката й и я покри я със своята, като не й позволяваше да се освободи.
— Не съм съгласен — рече нежно той. — Ти не ми сътрудничиш.
Настана кратко мълчание, след което тя заговори толкова тихо, че той едва я чу.
— Няма да създавам проблеми във връзка с Пролетна Лилия.
Адам се усмихна. Това наистина беше огромна отстъпка.
— А аз ще те оставя да даваш нареждания — отвърна очарован той, за да й се отблагодари.