— Добре — отвърна с въздишка тя. — Сигурен ли си? О, Господи — измърмори неспокойно тя, — чувствам се толкова странно…
— Любовта е като жива — каза тихо Адам. — Тя стимулира и възбужда, тя оцветява всяко едно кътче на света. Тя прави цветята да изглеждат по-нежни, небето — по-синьо, променя представата за щастие…
— Набързо слага край на живот, изпълнен с пътувания — намеси се Флора.
— Или пък го изпълва с неизмерима радост — добави младият мъж. — Ние се открихме един друг и ще изживеем живота си заедно. Няма от какво да се плашиш.
Той се усмихна.
— Нямам търпение да ти дам възможност да проявиш вкуса си при избора на новите мебели.
Флора се усмихна в отговор.
— Всичко, което може да се сгъва, да се пакетира или което Хенри може да купи мимоходом.
Устните й се присвиха леко.
— Което означава, че трябва да променя някои от навиците си, щом искам да се опитам да пусна някъде корени.
— Всеки, който може с оръжие в ръка да си проправи път сред група китайски бандити, би се справил успешно с тази задача, сигурен съм в това — увери я Адам.
— В такъв случай объркването ми е само временно явление?
— Вероятно все още си уморена от дългото ни пътуване — отвърна любезно младият мъж, тъй като разбираше прекрасно несигурността, която я измъчваше. — Искаш ли да поспиш? Тук или във вигвама?
— Всъщност — не.
В гласа й звучаха познатите възбудени нотки, отражение на вълнението, което я обземаше отново.
— Наистина… — започна шеговито той.
— Уморен ли си?
Тя протегна ръка и прокара длан по широките му рамена, надолу по мускулестото му тяло — ребрата му все още се брояха след наскоро прекараната болест.
— Би ли имал нещо против… искам да кажа — ако не си много уморен… въпреки че може би е прекалено скоро…
— Погледни — прекъсна опитите й да прояви тактичност младият мъж и погледна надолу.
— О…
Тихо възклицание, израз на учудване.
— По всяко време, скъпа.
Усмивката, която се появи на лицето й, изразяваше искрената й радост.
— Благодаря ти — прошепна тя.
Призори, след една незабравима нощ, Адам се търкулна по изпотъпканата трева, затършува из дрехите си и подаде на Флора украсена с мъниста торбичка.
— Мислех да ти го дам след като гостите ни си тръгнат.
— Аз обаче провалих плановете ти.
Той се усмихна.
— Не се оплаквам, биа.
Тя развърза кесийката и, оглеждайки я, я обърна надолу. В ръката й падна бляскава брошка.
На дланта й с диаманти беше написано „блаженство“. Семпъл деликатен дизайн, изработен с големи скъпоценни камъни.
— Много е красиво — прошепна тя, обзета от спомени за тяхната първа нощ във влака, изпълнена с нежност.
— Ти си моето блаженство — каза тихо Адам. — Исках да го знаеш.
— Ще се разплача — промълви с усилие младата жена, опитвайки се да преглътне буцата в гърлото си. — А аз никога не плача.
— Нямам нищо против да си поплачеш.
Винаги се беше учудвал от нейното себеотрицание и сила. Той я вдигна, постави я в скута си, обгърна я с ръце и започна леко да я полюлява, както правеше с Люси, за да я успокои.
— Чувствата ми са в пълен безпорядък — извини се тя, като хълцаше, подпряла глава на гърдите му, а сълзите й се стичаха по лицето й. — Не знам защо плача.
После изтри мокрите си бузи.
— Просто те обичам толкова много.
— Тогава сме квит. Защото и аз те обичам толкова, че чувствата ми са неуправляеми. Кажи, хареса ли ти?
И той докосна бляскавите диаманти, лежащи в дланта й, за да я поразсее.
— Прекрасно е — прошепна Флора, като облиза една сълза, потекла към ъгълчето на устата й. — И ти си прекрасен, толкова си нежен, но не мога да си обясня как… как успя…
— Джеймс го направи — прекъсна я той, обърса бузите й с опакото на ръката си и я целуна по челото. — Поръчал да изработят брошката, докато чакаше пристигането ни в Шайен. Изпратих му по телеграфа инструкциите си.
— Мислиш ли, че сме прекалено щастливи? — попита с треперещ глас Флора, свръхчувствителна към най-незабележимите нюанси на емоциите, пияна от любов, измъчвана от нетипичен за нея страх.
Тревожеше я подозрението, че животът може би не е чак толкова съвършен и че по-късно щеше да се наложи да плащат за блаженството, което изпитваха сега.
— Не, просто сме истински щастливи. Това е — заяви убедено Адам, а ръцете му я притиснаха още по-силно.
И той възнамеряваше твърдо да направи всичко възможно щастието им да продължи.