ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Когато Флора се събуди на следващата сутрин, чувстваше особено неразположение, като че беше яла нещо развалено. По време на закуска продължи да се бори с желанието си да повърне и се опитваше да се съсредоточи върху въпросите на Люси. Не й се искаше да тревожи Адам. Той веднага щеше да си помисли, че това е холера, а тя беше сигурна, че неприятните усещания, които имаше в стомаха си бяха доста по-слаби от симптомите, които беше видяла във влака.
Когато след закуска Адам излезе да нагледа конете, които щяха да яздят по-късно през деня, двете с Люси останаха в прохладния вигвам, за да упражняват някои от последните изречения на езика на абсароките, които графът бе записал предишната нощ.
Не след дълго урокът им беше прекъснат от пристигането на Пролетна Лилия и децата й.
— Нямат търпение да си поиграят с Люси — обясни гостенката, застанала до входа. — Може ли да влезем?
— Заповядайте — отвърна учтиво младата жена.
Страховете, породени от ревността й, бяха изчезнали предишната нощ. А и беше обещала на Адам да се държи любезно с нея.
Децата веднага изтичаха заедно навън, а Пролетна Лилия влезе във вигвама, подаде на Флора изплетено от върбови клонки панерче, пълно с дребни сладки, направени от ягоди, малини, лешници и сироп.
— Предложение за мир — каза с усмивка тя.
— Нива показвах толкова ясно емоциите си — изчерви се леко Флора, като пое панерчето. — Извинявай. Адам ми обясни колко много значите за него ти и твоето семейство.
Тя взе една от дребните сладки и я сложи в устата си.
— Той обича само теб — каза стройната чернокоса жена. — Всички разбраха това, толкова е очевидно. Радвам се, че той най-после намери някой, който да го направи щастлив. Неговата съпруга съсипа живота му, а сега на всичкото отгоре отново е тук — кой знае какви неприятности замисля пак.
Флора се задави със сладката, шокирана от неочакваната новина. Изолда в Монтана! В мислите й настъпи истински хаос. В отговор на това стомахът й като че се сви и тя внезапно усети, че закуската започва да се качва към гърлото й. Тя затисна с длан уста, избърбори едно „Извинявай“ и изскочи от вигвама.
Малко по-късно Пролетна Лилия я завари коленичила под едно сливово дърво, пребледняла и с покрито с дребни капчици пот лице, а съдържанието на стомаха й лежеше на земята пред нея.
Тя подаде на Флора една влажна кърпа, помогна й да се изправи и я поведе към колибата. Там настоя младата жена да си легне.
— Вече съм добре — каза слабо Флора, отпусната върху ложето от натрупани една върху друга бизонови кожи.
Доколкото можеше да се чувства добре, при положение че съпругата на Адам отново се беше върнала в Монтана.
— Новината за Изолда беше… — тя преглътна с усилие, за да се освободи от набралата се в устата й слюнка. — Беше истинска изненада — прошепна тя, усещайки, че всеки момент ще повърне отново.
— Стомахът ти нещо не е ли наред тази сутрин? — попита гостенката й, без да обръща внимание на коментара по повод на Изолда, тъй като отдавна беше я обявила в мислите си за безполезна.
Много повече я интересуваше здравословното състояние на Флора.
— Малко.
— Напоследък спиш ли повече? Чувстваш ли се уморена?
— Наистина се чувствам уморена, но пътуването от Саратога беше изтощително, като се има предвид боледуването на Люси и Адам.
И тя предпазливо пое дълбока глътка свеж въздух.
— Сигурна съм, че като си починем няколко дни, няма да съм толкова уморена.
— Гърдите ти болезнени ли са?
Разговорът внезапно беше се отклонил в друга посока. Последният въпрос на Пролетна Лилия определено беше от личен характер. Или поне стомахът й го прие така. След като преодоля смайването си, тя попита предпазливо:
— Какво искаш да кажеш?
— Извинявай, ако се меся — отговори любезно младата жена, — но видът ти е блед, а така изглеждат обикновено жените в началото на бременността си. На Адам ще му бъде много приятно, сигурна съм. Той обожава децата.
— Това е невъзможно.
Но още докато произнасяше тази дума, тя усети, че отново започва да й се гади и направи всичко възможно, за да се пребори с това усещане.
— Ще ти направя чай. Помага много.
— Струва ми се, че се лъжеш — прошепна Флора, като се опитваше да диша бавно, с надеждата, че това ще й помогне.
— Все пак опитай. Винаги първите три месеца от бременността си сутрин не можех да хапна нищо, ако първо не изпиех чаша чай.
— Искам да кажа — лъжеш се, че съм бременна — измърмори Флора, като се надигна, подпря се на лакти и притвори очи. — Надявам се, че не се разболявам от холера.