Беше отчаяна.
— Не съм виждала болни от холера — отбеляза Пролетна Лилия, — но съм виждала подобно на твоето неразположение у много бременни жени. А за Изолда няма защо да се тревожиш — Адам ще се оправи с нея. Чух го като казваше на Джеймс, че ще намери начин да я накара да си отиде най-късно до един месец.
При споменаване на името на Изолда стомахът й отново се присви и младата жена изохка.
— Не мърдай — рече припряно Пролетна Лилия. — Няма да кажа нито дума повече преди да ти направя чай и тогава ще видиш колко по-добре ще се почувстваш.
Разбираше доколко травмиращо можеше да бъде дори само споменаването на съпругата на Адам.
И така, докато Флора лежеше неподвижно, опитвайки се да се пребори с желанието си да повърне, Пролетна Лилия прибяга да вземе една торбичка с билки от вигвама си. След като се върна стопли вода и направи по чаша чай и за двете. Очевидно всичко в колибата на Адам й беше добре познато.
— Обичам чая слаб и с много захар — каза тя и подкрепи думите си с действия. — Ето, опитай — продължи да говори тя, като помогна на Флора да седне и вдигна чашата до устните й.
Промяната, която настъпи, беше истинско чудо. Само след минути младата жена се почувства несравнимо по-добре, спазмите бяха преминали, вече можеше да мисли и за друго, освен за повръщане и дори забеляза, че децата отново играеха на гоненица в малката поляна между вигвама и реката.
— Е, сега не ти ли е по-добре?
Пролетна лилия се усмихваше топло. Флора чак сега си даде сметка за безупречния овал на лицето й.
— Безкрайно по-добре — въздъхна с благодарност тя. — Много ти благодаря.
— Трябва да кажеш на Адам. Ще бъде страшно щастлив.
— Страхувам се, че не ме разбра — отвърна едва чуто Флора. — Аз не мога да имам деца заради една болест, която прекарах преди години. Няколко лекари потвърдиха диагнозата.
— Според мен те са сбъркали.
Думите й звучаха толкова уверено, че Флора за първи път в живота си помисли, че тази вероятност може би все пак съществува. Тази надежда обаче беше незабавно отхвърлена. Десетина лекари не можеше да грешат, каквито и да бяха заключенията на Пролетна Лилия.
— Иска ми се да си права, но…
И младата жена бавно поклати глава.
— Е, поне чаят излекува стомаха ти — отговори любезно събеседницата й.
„Жената на Адам скоро ще се убеди сама, когато коремът й започне да расте“ — помисли си тя. Не беше нужно да се опитва да убеди в това непременно днес.
— Кажи ми, когато се почувстваш по-добре — искам да те запозная и с други от роднините на Адам. Всички те изгарят от нетърпение. Той най-после е отново щастливи цялото му семейство е доволно, че те е намерил.
„Или може би е намерил нас“ — помисли зашеметена Флора, която въпреки всичко не можеше да не се надява.
Тя обаче не спомена пред Адам за проблемите, които беше имала със стомаха си, защото знаеше, че той ще се разтревожи сериозно. Освен това с множество рационални доводи обяви за несъстоятелни копнежите си. Единственото, което каза на Адам, беше че Пролетна Лилия я беше посетила. И го попита за Изолда.
— Не е нужно да ми спестяваш неприятните теми — каза тя, докато той си почиваше върху бизоновите кожи. — Предпочитам да знам.
— Не виждах защо да развалям приятното ни прекарване тук. Аз сам го научих неотдавна от Джеймс, пък и засега не можем да сторим нищо по този въпрос.
Той докосна обиците си — несъзнателен жест, с който като че се опитваше да прогони злото.
— Ще ти бъде нужно нещо повече от талисмана, за да се отървеш от нея — усмихна се топло Флора, очарована от присъщата му вяра в силите на отвъдното.
Сега, след като Люси вече се чувстваше добре, обиците му стояха отново на мястото си и той изглеждаше като типичен воин от племето на абсароките, така както носеше само панталони от кожа на лос и мокасини, а гърдите му бяха напълно голи.
— Имаме време да се тревожим заради нея по-късно — отвърна спокойно той. — Това, което ме интересува най-вече в момента, е възможността да поплувам. Водата ми се струва дяволски примамлива в тази жега. Ела да вземем Люси.
Прекараха приятен спокоен ден в семейна обстановка като плуваха в реката, пекоха се на слънце, а по-късно, когато горещината понамаля, пояздиха по съседните хълмове. А през нощта, след като Люси заспа, те седяха навън под осеяното със звезди небе и слушаха барабаните, под чиито звуци танцуваха част от представителите на племето. Пулсиращият ритъм пронизваше мрака и стигаше до закътаното им местенце край речния бряг.
После, като че засегнати от някаква специална магия, се любиха бавно, а величественото нощно небе беше надвиснало като вълшебен балдахин над тях. Звездите над главите им като че изписваха думата „блаженство“. Това беше лятото на тяхната любов. И те лежаха в обятията си докато луната започна да отстъпва мястото си на кехлибареножълтата зора.