— Все пак някой ден може да ти се прииска да се омъжиш — каза Джордж Бонам. — А за тази цел трябва да се движиш сред обществото.
— А как би се вместил някой занимаващ се с лов на лисици джентълмен в нашата програма? Знаеш, че цялото им съществуване се върти около ловния сезон, конните надбягвания, Мейфеър, Шотландия през есента…
Тонът й стана по-провлачен:
— Обичам нашия свободен живот — добави убедено Флора.
— Ако майката ти беше жива… може би тя щеше да успее по-добре да ти обясни необходимостта от…
— От какво, татко? — прекъсна го младата жена. — От благоприличие? Или от светски обноски? Ти си ми разказвал, че мама избягала с теб още първия ден, в който сте се запознали.
Флора се усмихна.
— Както знаеш, тя щеше да одобри начина ми на живот. Нали винаги те е придружавала при всичките ти пътувания? Нали съм родена на товарен кораб близо до китайските брегове? Незачитането ми на общоприетите правила вероятно води началото си от еманципираните маниери на мама.
— Тя беше истинско съкровище — въздъхна, изпълнен с копнеж графът.
— И ти никога не намери друга като нея измежду всичките дами, които така страстно те преследваха през изминалите години.
На петдесет и шест години графът все още беше красив мъж. Висок, слаб, загорял от годините, прекарани на открито, с жълтеникаво-рижи коси, леко посивели по слепоочията, той все още възбуждаше женския интерес.
— Не — отвърна тихо той. — Майка ти наистина беше нещо изключително.
Бяха водили същия или подобен на този разговор не веднаж през последните години, тъй като бъдещето на Флора тревожеше баща й. И всеки път тя го успокояваше, истински щастлива от изпълнения си с перипетии живот.
— Ако някой ден открия човека, към когото да изпитвам подобни чувства, аз ще се омъжа за него, но щом не мога да имам деца, няма никаква причина да бързам да се свързвам с някого заради самия брак.
— Лекарите може би грешат.
— Десетина лекари от различни, отстоящи далеч една от друга страни? Съмнявам се. Опасната треска едва не ме уби през онова лято в Александрия. Трябва да бъда щастлива, че останах жива.
— Слава Богу.
Графът все още потреперваше при мисълта, че още малко и щеше да загуби шестнайсетгодишната си дъщеря през оня влажен месец юли. В продължение на седмица тя беше на границата между живота и смъртта и само изкуството на гръцките и арабските лекари я беше спасило.
— А и не забравяй, какви са ухажорите ми, татко. Всички те са прекрасно възпитани и очарователни, но са толкова безинтересни и сухи, че не могат да достигнат до сърцето ми.
— Дори и граф дьо Шастлю ли? — попита с лека усмивка баща й. — Разходката ви в градината на съдия Паркман предизвика някои коментари.
Тя усети, че почервенява.
— Достатъчно съм голяма да постъпвам така, както ми харесва, татко — тихо се възпротиви младата жена, — без да се интересувам от „коментарите“ на непознати хора.
— Нямам възражения по този въпрос, скъпа — увери я спокойно той. — Твоята независимост е толкова важна за мен, колкото и за теб. А ако майка ти беше жива, тя веднага щеше да ти изброи имената на всички авторки, писали за равенството между половете. Само се питах дали Адам Сер все пак не е успял да достигне до сърцето ти.
Тя не отговори веднага, опитвайки се да разбере сама за себе си какво в този мъж я привличаше толкова много. Този факт не можеше да се обясни единствено със силното му физическо обаяние.
— Мисля, че е пробудил известни емоции… — произнесе бавно тя, — но не съм сигурна какви точно и защо.
Усмивката й проблесна за миг в лилавия полумрак.
— Не можеш да не признаеш, че е изключително красив.
— Всичките ти ухажори са били красиви — отвърна баща й.
— Той не е ухажор.
— Може би точно в това е привлекателността му — предпазливо изказа предположението си графът. — Слави се като много див.
— Татко, напомняш ми на леля Сара, която казва че именно развратният ти нрав е привлякъл мама.
Лорд Холдейн се усмихна широко.
— Хм — прошепна закачливо той. — Късно ли е вече за ти напомням да бъдеш предпазлива?
— Страхувам се, че закъснението е от няколко години — отвърна със също толкова широка усмивка Флора. — И знаеш не по-зле от мен, че наследството ми ме защитава.
— Както защитаваше и майка ти. Точно поради тази причина тя настояваше ти също да можеш да го контролираш.