— Ако утре не си на дилижанса, ти самата ще преживееш истинска драма, Изолда, предупреждавам те.
— Какви грубиянски намерения имаш, скъпи. Трябва ли да затреперя от страх?
Адам се усмихна и белите му зъби блеснаха за миг.
— Прекрасно. Приятно пътуване, Изолда.
И той излезе от стаята.
— Ще видим чие пътуване ще бъде по-приятно — измърмори под носа си тя, когато вратата се затвори след него и, като стана, остави чашата с чай върху масата с доволна усмивка.
Когато Адам излезе от стаята, той завари Моли, която го чакаше във вестибюла, стиснала напрегнато ръце. Въздишката й на облекчение накара младия мъж да се усмихне искрено.
— Това не бих го направил тук, Моли — каза закачливо той. — Бъди спокойна, въпреки че тази възможност ме изкушава особено много сега, тъй като тя ми каза, че се надява да бъда мъртъв след няколко дни.
— Нед Сторхъм има вземане-даване с жена ти — заяви прямо тя. — Не исках да я приемам тук, Адам, но тя е твоя съпруга. Не можех да откажа.
— Разбирам те прекрасно, Моли. Не е нужно да се извиняваш. Но тъкмо се питах — продължи той, като се усмихна отново, — какви са плановете ви за тази вечер.
— Какви би искал да бъдат плановете ми? — усмихна се на свой ред тя.
Винаги беше имала слабост към развратния граф дьо Шастлю и ако беше по-млада с двайсет години, сигурно нямаше да устои на чара му и щеше да забрави за една-две нощи съпружеските си задължения.
— Ако днес преди вечеря решите да отидете към хълмовете на запад от града, за да погледате залеза, аз съм сигурен, че тя ще предпочете да остане тук. Вземи и Хенриета.
— Колко дълго трябва да отсъстваме?
— Един час би бил достатъчен.
— Чувам, че най-после си се влюбил.
— Е, веднаж и в клюката да има истина — съгласи се с лека усмивка Адам. — Опитвам се да сложа ред в живота си. В Саратога платих на Изолда, за да не идва повече тук. Бях изненадан, когато научих, че е пристигнала в Монтана.
— Предполагам, че бременността би могла да обясни пътуването й дотук — заяви без увъртания Моли.
— Да не би да разправя, че детето е от мен? Разбира се, че не е. Трябва ли да публикувам опровержение в местния вестник? — измърмори саркастично младият мъж.
— Не е нужно, момчето ми — успокои го събеседничката му. — Тя направи спонтанен аборт.
Тъй като вечно подозираше, и то с пълно право, Изолда в някакви машинации, Адам попита:
— Тя ли ти каза това?
— Отношенията ни не са чак толкова близки, скъпи. Но за разлика от твоята съпруга, която мисли, че слугите не са човешки същества, аз разговарям с прислужниците си. И знам всичко, което става в дома ми. Изолда кървяла силно, когато пристигна тук преди няколко дни. Но вече съм информирана, че здравето на графинята напълно се е възстановило.
— Не би ли могло това да е нещо друго… искам да кажа… как…
— Не — прекъсна го Моли, слагайки край на смутените въпроси на събеседника си. — Абсолютно съм сигурна.
Тя се усмихна.
— Би ли искал да научиш подробностите във връзка с това?
— Не — отвърна припряно той и лицето му светна в усмивка. — Боже, Моли, знаеш ли с какво ме дари току-що?
— Със свобода ли? — попита дяволито тя и го погледна зарадвана. — Нова…
Тя прекъсна смаяна изречението си, защото Адам я сграбчи в обятията си и звучно я целуна.
— Благодаря, мисис Фоск — каза миг по-късно той, като отново постави домакинята си на треперещите й крака. — Вечно ще ти бъда благодарен — произнесе тържествено той.
— Реших, че имаш право да знаеш — отбеляза бодро Моли. — Знаех, че ще бъдеш доволен. Графинята владее до съвършенство изкуството да дразни.
— Забелязал съм го — потвърди Адам с неустоима усмивка на лицето. — Каня те на обяд днес, за да отпразнуваме предстоящото заминаване на Изолда. Какво ще кажеш за два часа в „Плантърс хауз“?
— Предполагам това означава, че ще трябва да променя плановете си за Хенриета — пошегува се Моли.
— Можеш да я вземеш със себе си.
— Подобно лицемерие не подхожда на мъж с твоята интелигентност, Адам.
— Никога не си мислила, че имаш някакви шансове да осъществиш плановете си, нали? — попита ласкаво той.
Моли вдигна рамене.
— Харолд ми каза, че съм луда.
Младият мъж се усмихна.
— Бил е прав, скъпа. Какво ще кажеш за Елис Грийн? — попита закачливо той. — Той има достатъчно пари, за да се хареса на бащата на Хенриета.
— Може би ще трябва да го поканя на вечеря.
Изказването й беше едновременно сериозно и шеговито.