— Но не тази вечер.
— Не. Тази вечер ще вечеряме сами. Харолд предпочита спокойните вечери.
— А това ще ми бъде от голяма полза — прошепна Адам и се усмихна леко. — Тогава — до два.
И след като се наведе да целуне ръката й, той излезе.
Този ден, прибирайки се от банката за обяд, Харолд Фиск специално промени малко маршрута си, за да се срещне с Адам. Сутринта беше видял Джеймс на улицата и от него беше научил, че Адам е в града. Откри двамата братовчеди, които оглеждаха един здрав дилижанс.
— Пощенска кола ли ви трябва? — попита Харолд, след като влезе в конюшнята, където беше паркиран екипажът.
— Надявам се — отвърна с лека усмивка Адам. — Днес сутринта се видях с Моли.
— И следователно и с нашата гостенка.
Харолд мрачно сви устни.
— Моите съболезнования, че е трябвало да й предложите гостоприемството си.
— Не мога да кажа, че е особено приятна, но тя никога и не е била.
— Изолда може би ще съкрати визитата си — намеси се Джеймс.
— Това не е моя работа, предполагам — отговори припряно Харолд и, след като се огледа, като че някой го преследваше, добави: — Всъщност тя е само част от причината, поради която дойдох да те видя. Току-що научих за плановете на Нед Сторхъм. Изглежда двамата са пристигнали заедно от Шайен. Картината, която се очертава, не е особено приятна — каза той и избърса челото си с голяма носна кърпа.
Дори в полумрака на хладната конюшня се виждаше, че лицето му е почервеняло.
— Знаеш, че тук всеки се оправя сам — отбеляза предпазливо той, — но си помислих, че може би ще е добре да знаете, че Нед е на път за Мъсълшел.
Той се огледа отново, преди да добави:
— Никой няма да се намеси и никой няма да съжалява за него.
— Ценя информацията ти, Харолд — отвърна Адам, въпреки че вече беше узнал посоката, в която се движеше Нед, от хората си във Вирджиния Сити. Уверението, че може да действа както сметне за добре обаче му подейства успокояващо. Не че в противен случай нямаше да защитава позициите си, но никога не вредеше да имаш повечко влиятелни хора на своя страна.
— Струва ми се, че правата ти над тези земи са напълно законни — рече натъртено Харолд. — Проклетият ни губернатор не успя да ги наруши дори с помощта на Конгреса.
— Баща ми имаше близки приятели във Вашингтон — отбеляза Адам. — Искаше майка ми да бъде щастлива, а родът й — защитен.
— Е, исках само да ви кажа — късмет. Хората, наети от Нед, са предимно мошеници. Ще се разбягат.
— И аз мисля така — отвърна Адам.
— А и арсеналът ни е първокачествен — добави Джеймс.
— Добре… добре… радвам се да го чуя.
Банкерът Фиск беше видимо развълнуван.
Нед Сторхъм също имаше доста пари в банката му и не беше редно да застава на страната на един от клиентите си. Някои коментираха зад гърба на Адам индианската му кръв, но никой не се осмеляваше открито да заяви чувствата си. Граф дьо Шастлю беше прекалено влиятелен.
— Бъди сигурен, че съдия Паркман ще те защити, ако някой от наследниците на Сторхъм реши да създава проблеми.
Адам се усмихна.
— Той сам ми го съобщи. Получих писмото му в хотела. Благодаря ти, Харолд.
И той протегна ръка, оценил истински усилията на Харолд, при положение че имаше още толкова много клиенти.
— В такъв случай — довиждане. Доведи лейди Флора на вечеря — по-късно.
Мистър Фиск се усмихна нервно.
— С най-голямо удоволствие — отговори Адам. — Може би Флора ще успее да спечели още малко от парите ни.
— Само от твоите, Адам — засмя се банкерът. — Тя играе прекалено високо за моя темперамент.
Флора и баща й влязоха в Елена в средата на следобеда. Бяха яздили без почивка от лагера в Йелоустоун, като бяха спрели само за няколко часа през миналата нощ, за да поспят. Следваха ги Хенри, Алън и Дъглъс. Всички бяха прашни и изгаряха от жега — целия ден слънцето печеше силно, а по небето не се мяркаше дори едно облаче.
Когато тръгнаха по улиците, всички погледи се насочваха към Флора, тъй като носеше панталони и риза. Жените рядко яздеха възседнали коня, краката им обикновено бяха скрити под обемни поли, а въоръжена жена беше наистина изключително зрелище. Фактът, че кожените калъфи на пушката и пистолета на Флора бяха изтъркани от употреба, само още повече увеличаваше всеобщото смайване.
Широката периферия на плоскодънната шапка засенчваше лицето й, но това не можеше да скрие нито красотата, нито лъскавата й кестенява коса, вързана с черна панделка на тила. Дори да не беше облечена и въоръжена като мъж, великолепният й вид непременно щеше да привлече вниманието на минувачите.