Някои от жителите на града я разпознаха, спомняйки си за предишните й посещения. Представителите на висшето общество в Елена бяха малко на брой. Други спираха по тротоарите на главната улица, за да я оглеждат, като се питаха коя ли е тя. Името й преминаваше от устите на тези, които я познаваха в устите на другите. Това беше истинска размяна на въпроси и отговори, на клюки, които я следваха по пътя й към центъра на града.
— Това е лейди Флора… зад нея язди баща й… английски граф… обикалят света.
— Елис Грийн си падаше по нея.
— Една нощ у Харолд Фиск била на покер графа от долината Аспен с двеста хиляди долара… играе като мъж.
— Но не изглежда като мъж.
— Говори се, че и графът бил на същото мнение.
Заврян между Миньорската банка и новите адвокатски кантори на „Кордел Харпър“, магазинът за шапки на Летиция Гранвил представляваше голяма витрина, от която се откриваше прекрасна гледка към улицата. И тъй като през отворената врата се чу гласът на Кордел, излязъл пред кантората заедно със секретаря си, Летиция и двете й клиентки също погледнаха към минаващите отвън конници.
— Дявол го взел, истинска красавица е. Би могла да има всеки мъж в района, дори да не беше с такъв произход и богата като Крез.
Този комплимент имаше още по-висока стойност, тъй като излизаше от устата на най-алчния човек в града и даваше истинска представа за красотата на Флора.
— Как сте, лейди Флора — провикна се той. — Ей, насам! Как сте?
Когато Флора обърна глава по посока на звука, клиентката на Летиция, седнала пред масичката с огледало замръзна и светлосините й очи се присвиха. Само след секунда графиня дьо Шастлю развързваше яркорозовите пандели на бонето, което пробваше, вдигна го от русите си къдрици и, като го протегна на пълната собственичка, която се въртеше край нея, каза студено:
— Пишете го на сметката на съпруга ми и го изпратете в дома на семейство Фиск.
После постави отново на главата си лилавата кадифена шапчица, набързо оправи с умело движение перата й, хвърли поглед в огледалото и, като се изправи, излезе от магазина без да каже нито дума.
— Видя ли това? — прошепна на съпругата на директора на колежа Летиция, без да отделя поглед от отдалечаващата се Изолда. — Любовницата на съпруга й…
Закръглените форми на шапкарката потрепваха от възбуда.
— Видях графа и лейди Флора да танцуват заедно през нощта, когато се запознаха на приема у съдия Паркман във Вирджиния Сити — отвърна пламенно Ефи Хъмфрис, — и, кълна се, Летиция, скъпа, те повишиха доста температурата в залата. Всички присъстващи дами трябваше да оближат потта от горната си устна, когато двамата излязоха навън.
— Чувала съм разкази за това, което се е случило тогава!
Гласът на мисис Гранвил беше станал беззвучен от любопитство.
— Къде мислиш, че отиде графинята?
— Ако не се показваме — прошепна съпругата на директора на колежа, като постави пръст пред устата си и поклати глава, — ще можем да видим.
Изолда се спря на тротоара колкото да огледа улицата по посоката, в която се движеше Флора. Ноздрите й се разшириха при вида на конниците, които слизаха от животните си край конюшнята. Тя пое дълбоко въздух, като че душеше жертвата си, усмихна се и се запъти решително към нея.
— Защо не отидеш веднага към „Плантърс хауз“ — предложи Джордж Бонам на дъщеря си, докато разкопчаваше седлото си. — Ще се присъединим към теб след малко.
— Дори няма да направя опит да откажа — отвърна с лека усмивка Флора. — Едно меко легло ми звучи като райска перспектива.
— Може да поръчаш обяд за всички ни — посъветва я баща й, като вдигна чантата си. — И нещо студено и мокро — добави с усмивка той.
— Дадено — кимна в отговор младата жена. — Мислиш ли, че Адам е още тук? — попита тя.
Въпреки че следите му ги бяха довели до Елена, щом влязоха в гарата вече беше невъзможно да ги следват.
— Ще разбера — увери я графът. — А сега върви. Яздихме доста дълго време.
„Има типичната халтава походка на ездачите“ — помисли с отвращение Изолда, като наблюдаваше движещата се с широка крачка нагоре по улицата Флора, която очевидно отиваше към „Плантърс хауз“. Впрочем това не беше учудващо, като се има предвид момчешкото й облекло. „Адам живее прекалено отдавна в тази пустош“ — разсъждаваше, изпълнена със злоба младата жена, а високите й стилни токове леко потракваха по дървения тротоар. Беше загубил усещането и вкуса си към женствеността.
А може би дъщерята на графа беше намерила някакъв нов начин да го забавлява. Възможно бе на Адам да му бяха омръзнали нормалните жени. Каквито и да бяха причините, тя искаше онази уличница да разбере, че Изолда дьо Плези дьо Шастлю ще си остане графиня дьо Шастлю. Титлата на Адам беше станала нейна чрез брака им и тя нямаше намерение да се отказва от нея само защото той имал слабост към новата си приятелка по легло.