Светлите къдрици на Изолда привличаха слънчевите лъчи, така че Флора я забеляза преди още да се бе приближила напълно.
— По дяволите! — изруга младата жена.
Макар да знаеше, че Изолда е някъде в околностите, не беше и предполагала, че ще я срещне точно в този момент през този следобед в Елена. Дявол да го вземе! Какъв ужасен късмет!
„Просто мини край нея“ — предупреди сама себе си тя. — „Направи се, че не я виждаш.“ Наоколо се виждаха няколко пешеходци. При тези обстоятелства Изолда нямаше да прави сцени.
Цялото й тяло обаче изтръпна от напрежение.
Само след секунди Изолда застана пред нея със заплашителен вид и леден поглед, насочен към необичайното облекло на Флора, като препречи пътя й с широката си пола с кринолин.
— Той така облечена ли те харесва? — попита презрително графиня дьо Шастлю, изговаряйки надменно всяка сричка.
— И то много повече отколкото харесва теб, както и да си облечена — отвърна спокойно Флора, въпреки че внезапно силно й се прииска камшикът да беше в нея, за да заличи с него подигравателната й усмивка. — А сега защо не се отместиш — продължи с безстрастен глас тя. — Няма за какво да разговаряме. Нито пък имаме някаква обща тема, по която можем да стигнем до някакво съгласие.
— Обаче делим един и същ мъж — каза с умишлено сладък гласец Изолда и се наклони леко напред, така че елегантните й поли се полюляха като копринено махало. — А това със сигурност е „обща тема“.
— Не делим нищо друго, освен въздуха в Елена. Не си въобразявай, че притежаваш дори и малка част от него.
— Съдът обаче може да не съгласи с това.
— Но съдът не може да ти го върне. Защо не го оставиш на мира — попита спокойно Флора. — Та ти не го обичаш.
— Това е само някаква емоция без никакво значение — отвърна с надменна усмивка графинята. — Ние сме непоправимо женени.
И тя забеляза с удоволствие внезапно появилата се мъка в очите на съперницата й.
— В такъв случай — моите пожелания за благополучие — измърмори тихо Флора, като си даваше сметка за безполезността на спора им и започна да се придвижва с цел да заобиколи свободно разпрострелите се поли на Изолда.
Тя обаче вдигна чадъра си, за да й препречи пътя.
— Никога няма да можеш да го задържиш — каза с леден глас графинята, като държеше чадъра си надлъжно край талията на Флора. — Дори и да остане жив, въпреки плановете на Нед да си отмъсти, той ще се измори от теб, също както и от всички други преди това. Жените, които са му правили компания винаги са били многобройни. Но ти също знаеш това, нали?
Тя се усмихна леко, доволна от мъката, която причиняваше с думите си. Флора беше силно пребледняла.
— Ние чакаме дете — каза тя в настъпилата тишина.
Искаше й се тази студена, брутална жена да знае това. И опитваше да се защити от нейната бруталност по свой, също брутален начин.
— Нима?
Не се забелязваше никаква емоция по това подобно на кукленско лице.
— Номерът ти не е особено оригинален.
— Това не е номер, а истинско чудо. Но не се надявам ти да разбереш това.
И като сграбчи копринения чадър, Флора издърпа абаносовата дръжка от обвитите в ръкавици ръце на Изолда.
Високомерното презрение на графинята внезапно беше заменено от изненада.
— Слушай — каза Флора, като правеше всичко възможно да не избухне. — Защо не намериш някой друг, когото да преследваш? Не желая титлата на Адам. Моята ми е достатъчна. Можеш да си останеш графиня дьо Шастлю, имаш благословията ми.
И тя подпря чадъра на стената на съседната сграда.
— Докато ти публично узурпираш общественото ми положение, така ли, безсрамна кучко! — извика Изолда.
И, след като взе чадъра си, добави все така разгорещено:
— Ще направя така, че да проклинаш деня, в който си се изпречила на пътя ми. Ще се погрижа да бъдеш отхвърлена от обществото.
— Обществото рядко ме е вълнувало — отвърна Флора. — А когато това се случи, богатството ми е достатъчно голямо, за да ми осигури достъп навсякъде. Не може да не ти е известен този неоспорим факт, Изолда. Парите отварят всяка врата. О, да не забравя — добави с усмивка тя, — циците ми вече започнаха да растат.
Не трябваше да казва това, помисли си младата жена. През последните няколко секунди неведнъж се опита да потисне тази дръзка забележка. Тя определено не беше нещо подходящо за устата на една дама, беше доста груба, със сигурност много непочтителна.