Той внезапно като че забрави присъствието на всички останали. Загрижеността му беше очевидна, любовта, която струеше от гласа му — с ниски, интимни нотки — караше всеки трети човек да се чувства излишен.
— Мисля, че е време да тръгваме — обади се любезно Моли. — Благодаря за обяда, Адам, и поздравления и благопожелания и на двама ви!
— Адам ви е казал за бебето! — възкликна Флора. — Ние сме на седмото небе от щастие, нали скъпи — каза ликуващо тя и погледна към младия мъж.
Той от своя страна прикри изненадата си с кашляне.
— Страшно развълнувани — съгласи се мъжествено той.
— Очакваме го през пролетта — обясни Флора, видимо въодушевена. — Поне така ми каза Пролетна Лилия. Аз съм истински новак по тези въпрос. Адам едва успя да ме убеди, че това е вярно.
Моли си помисли, че наистина би искала да види тази сцена. Наистина беше забавно, че мъжът, който се беше превърнал в олицетворение на предпазливостта, когато станеше въпрос за избор на партньорка за любовните му приключения — винаги беше предпочитал жени, опитни по въпроса за предпазване от забременяване — е трябвало да обяснява на наивната си любовница, че скоро ще става майка.
— Времето наистина е много благоприятно — заяви мило Моли. — Пролетта е прекрасно време за раждане на бебе.
— Всеки сезон би бил прекрасен за нас — отвърна Адам и прегърна силно Флора пред очите на многобройните посетители в препълненото фоайе.
— Правиш сцена — прошепна младата жена, а погледът й беше изпълнен с желание.
— Ей сега вече наистина правя сцена — поправи я той, вдигна я на ръце, като изцапа черния си редингот и бродираната жилетка със сивия прах по дрехите й. — Приятен ден, Моли, Хенриета — кимна той и се усмихна весело. — Трябва да обсъдим някои неща.
И я понесе към стълбите, като я целуваше. Всички впериха поглед в тях и разговорите в луксозното фоайе замряха за миг.
— Той наистина е влюбен в нея, лелче — обяви мрачно Хенриета, като гледаше как Адам отнася с бърза крачка Флора нагоре по покритите с червен килим стълби. — Видя ли как само я гледаше. Как й се усмихна, когато тя каза, че ще имат бебе. Той никога няма да бъде мой — проплака младото момиче.
— Страхувам се, че си права, скъпа — съгласи се Моли и потупа племенницата си по ръката. — Това беше истински шок и за мен. Не съм предполагала, че някога ще видя Адам Сер влюбен. Въпреки че съм щастлива заради него. Животът му през последните години беше доста окаян. Ако графинята упорства да остане още дълго време — обяви Моли, — ще я убия със собствените си ръце. А ти няма защо да се тревожиш, скъпа — рече успокоително тя. — Ти си млада, хубава и много богата. Ухажори няма да ти липсват.
— Но никой няма да е толкова красив като Адам — отвърна раздразнено Хенриета.
— Хайде да мислим по този въпрос на връщане към къщи — предложи Моли, хвана племенницата си за ръка и я поведе към изхода. — Какво ще кажеш, ако поканим Елис Грийн на вечеря утре? Той определено е привлекателен мъж. Знам, че е много зает, но чичо ти ще го покани от наше име. Така, кого другиго бихме могли да поканим? Мислиш ли, че Мод Хенли ще дойде с новия си съпруг? Или пък симпатичният мистър Белтън?
— О, лелче — въздъхна Хенриета, очевидно започнала да превъзмогва меланхолията си. — Мислиш ли, че Елис Грийн някога би ми обърнал внимание? Той е толкова красив.
— Имам предчувствие, че не само ще те забележи, ами и много ще те хареса — увери я леля й.
Знаеше със сигурност, че бащата на Хенриета, известен с милионите си, щеше да събуди интересите на Елис, който, както всички останали в семейството си, хранеше политически амбиции. Щеше да разбере с присъщата за мъжете практичност и за политиците способност да правят компромиси, колко полезно би било за него свързването с такава влиятелна фамилия, каквото беше тази на Хенриета. Щеше да каже на Харолд да спомене пред Елис, след като го покани, че изключително щедрата зестра на племенницата му включваше и прекрасна огромна къща във Вашингтон.
— Той е толкова висок — изгука младото момиче, — а обноските му са направо божествени.
Голямата й уста се разтегна в усмивка.
— Какво да облека за утре вечер, лелче?
„Очевидно загубата на Адам не е наранила много сърцето й“ — отбеляза сухо Моли. „Но кой ли би страдал дълго на осемнадесет години?“
— Не трябваше да идваш — каза Адам и затвори с крак вратата на хотелския си апартамент, — но след като вече си дошла, не мога да мисля за никой друг, с когото да прекарам следобеда.