Усмивката му беше съвсем близо до лицето й.
— И какво ще правиш? — измърмори закачливо Флора. — Въпреки че, предупреждавам те, след като видях какви погледи ти хвърля Хенриета, съм изпаднала в определено собственическо настроение.
Младият мъж се подпря на вратата и я погледна развеселен.
— В такъв случай сигурно няма да искаме никой да ни безпокои. Да кажа ли на баща ти къде си?
— О, Боже! — възкликна смутено тя. — Забравих! Пусни ме да сляза. Къде е звънецът за камериерката? Адам! Пусни ме да сляза.
— Успокой се, скъпа — усмихна се той. — Той ни видя.
— Сигурен ли си?
— Той махна с ръка и се усмихна, така че съм напълно сигурен — отвърна закачливо той.
— От теб се очаква да бъдеш мил с майката на твоето дете — заяви младата жена и направи леко нацупена и определено изкусителна физиономия.
— Точно такъв мисля да бъда само след минутка — прошепна той, а начинът по който я погледна беше наистина възбуждащ. — И да угаждам, и да глезя, и да доставям удоволствие.
— В такъв случай — каза тихо тя, а гласът и виолетовите й очи излъчваха очарование, — ти е простено.
Двамата прекараха страстен следобед в леглото, докато Джеймс правеше компания на лорд Холдейн.
— Не знам дали ще успея да убедя Флора да не идва с вас — отвърна за голямо разочарование на Джеймс графът.
Разговорът, който водеха на чаша уиски, се въртеше преди всичко около кампанията, предприета срещу Нед Сторхъм.
— Всъщност — почти съм сигурен, че няма да мога.
— Адам няма да допусне това. Познавам го.
Джордж Бонам се усмихна.
— В такъв случай ще ми бъде интересно да видя как ще се развият събитията, защото Флора проявява изключителна упоритост, вземе ли веднаж някакво решение. Отдавна съм се отказал да управлявам живота й. Между другото, тя е много опитен стрелец и не би било зле да участва на ваша страна.
Джеймс, като представител на културата на абсароките, беше свикнал при определени условия жените да вземат участие в битките, но беше сигурен, че Адам щеше да забрани изрично на Флора да се присъедини към тях, като се има предвид опасността на мисията им. В желанието си да отмъсти за смъртта на брат си, Нед Сторхъм беше жаден за живота на Адам, а притежанието на земите му щеше да бъде допълнителен стимул.
— Какво оръжие сте донесли? — попита Джеймс, тъй като всяко подкрепление щеше да им бъде от полза.
— Имаме нови пушки „Уинчестър“ и пистолети „Колт“. Носим и няколко от ловджийските ми пушки. Те са изключително точни до разстояние 1500 ярда. Помислих, че могат да свършат добра работа на подобна експедиция.
Знаеше, че поради доста скромния си брой воини, абсароките рядко използваха фронтална атака в битките, а водеха по-скоро партизанска война. Не можеха да си позволят да дават много жертви.
— Доколко добри са с оръжието Алън и Дъглас?
Като типичен стратег, Джеймс винаги оглеждаше всички възможности.
— И двамата са прекрасни стрелци. Алън се гордее с това, че никога не разваля кожата на животните, които убиваме за мостра. Предпочита да използва една малка пушка двайсет и втори калибър, така че да не прави големи дупки. Дъглъс е не по-малко добър. Хенри се е научил да стреля още като момче, за да се отбранява от митничарите в родния си Корнуол. Никога не пропуска целта си. Но Флора е още по-добра. Мисля, че Адам вече я е виждал как стреля.
Както и Джеймс, през оня ден в ранчото. Точната й стрелба го беше впечатлила. Тя се прицелваше мълниеносно, справяше се с очевидно майсторство с оръжието си и само за няколко секунди попадна многократно в целта.
— Тя очевидно ще бъде добра партия за Адам — отбеляза Джеймс. — Но все пак не трябва да забравя, че е бременна.
— Опитах да я разубедя. Сигурен съм, че и Адам е сторил същото, но се страхувам, че тя няма да се съгласи. Иска да направи всичко, което зависи от нея, за да предпази Адам, така че детето им и Люси да имат баща.
Графът вдигна рамене в отговор на смръщеното чело на събеседника си.
— Тук съм, за да я подкрепя, каквото и да бъде решението й.
Той се усмихна на младия мъж.
— Това е ролята ми вече от доста дълго време.
По същото това време Адам беше вперил поглед във Флора, която лежеше до него на леглото, леко смръщила лице.
— Скъпа, знаеш колко много те обичам — каза нежно той, — но наистина не можеш да дойдеш. Това не е някоя джентълменска война с правила и спазване на етикет, нито пък с размяна на пленници. Това не е игра за дами и, моля те, недей да се мръщиш така. Знам, че можеш да правиш почти всичко, което мога и аз. Знам, че можеш да стреляш не по-зле от който и да е мъж, а вероятно дори по-добре от повечето представители на силния пол, но ако те взема с мен, през цялото време ще се тревожа за теб и за бебето. Не мога да си позволя подобно разсейване, скъпа. По този начин ще ме поставиш в страшно неизгодно, дори опасно положение.