— Облечена си за път, както виждам — каза Адам, който се появи до отворената вратичка на файтона, държейки в ръка писмото на Изолда.
Погледна завързаната си съпруга и продължи:
— Постъпила си предвидливо, като си се облякла за пътуване. Все пак, ще кажа на Нед, когато го видя, че си променила плановете си и няма да се омъжиш за него. Много жалко. Сигурен съм, че щеше да го убиеш по много по-брутален начин, отколкото ще го сторя аз.
Младият мъж вдигна рамене и пъхна писмото в джоба си.
— За жалост не мога да чакам толкова дълго. Нямам време за това. Довиждане, Изолда, петте години, които прекарах с теб, бяха истински ад.
Той затвори вратичката на екипажа и така се скри от омразата, която излъчваха очите й, заключи я и подаде ключа на един от своите хора, който щеше да придружи Изолда до гарата. Оттам тя трябваше да продължи пътя си с влак.
— Дали няма да се върне пак? — попита Джеймс.
Двамата наблюдаваха слизащия надолу по хълма дилижанс.
— Вероятно не — отговори Адам, — а и веднаж щом бракът ни бъде анулиран, това изобщо няма да ме вълнува.
— Вече готови ли сме за Нед Сторхъм? Надали би било много по-трудно да се справим с него, отколкото беше да се отървем от Изолда.
— Това зависи от факта доколко преданост е успял да купи с парите си. Според мен — не кой знае колко. Но така или иначе ще разберем това съвсем скоро.
В крайна сметка Адам и Флора слязоха долу доста късно, защото той се върна достатъчно рано, за да я завари по време на къпането й. В резултат на това обличането й за вечеря бе отложено с още малко — с един отрязък от време, изпълнен с любов. Така че, когато излязоха от апартамента си, беше почти десет часа.
Джеймс и лорд Холдейн се присъединиха към тях от бара, където се бяха оттеглили след вечеря и четиримата прекараха заедно една доста приятна вечер. Никой не подхвана спорната тема за оставането на Флора тук — разговорът се въртеше около въпроси, които нямаше опасност да предизвикат разногласия.
А по-късно същата вечер, когато лежаха в обятията си, Адам прошепна:
— Не знаех, че човек може да обича до такава степен. Обичам те, когато си в леглото, както сега, и тялото ти е притиснато до моето. Обичам те такава, каквато беше, докато вечеряхме тази вечер, заобиколени от тълпи — и винаги с все същата дълбока страст.
— Ние сме щастливци — отвърна нежно Флора. — Аз дори не вярвах в любовта, мислех, че страст може би съществува, но не и любов. Знаеш ли, почти бях решила да не ходя на оня прием у съдия Паркман?
Адам се усмихна.
— Аз пък бях длъжен да се появя на него, но мислех само да изкажа поздравленията си и да си тръгна възможно най-скоро.
Младата жена се усмихна на свой ред.
— И тогава аз те прелъстих.
— Вечно ще бъда благодарен за това, биа — отвърна с изпълнен с нежност глас той. — Ти ме възкреси.
Адам се измъкна през нощта, докато Флора още спеше, за да избегне евентуални нови спорове на сутринта. Изгаряше от желание най-после да се срещне с Нед Сторхъм и да го унищожи. Никога досега, въпреки многобройните битки, в които бе участвал, не беше чувствал подобна безжалостна решителност. Нетърпението да се отърве от този човек, който заплашваше отново намереното му щастие, беше го обсебило напълно.
— Нека най-после да приключим с това — каза лаконично на Джеймс той, когато се срещнаха рано сутринта, като че главата на Нед Сторхъм беше цената, която трябваше да плати за спокойствието си.
И те потеглиха на юг. Четиридесетте мъже яздеха сред сивите сенки на все още не настъпилото утро, подобни на оръжия на смъртта и разрушението, уверени в силите си след многогодишни тренировки, подтиквани от нуждата да защитят своите земи, семейства, бъдеще.
Когато Флора се събуди при първата утринна светлина, тя облече набързо дрехите си за езда и отиде да събуди баща си. Той обаче вече беше седнал пред обилната закуска, която беше поръчал в стаята си, облечен, с ботуши и шпори, и четеше вестника си.
— Очаквах те — каза с усмивка той. — Поръчал съм слаб чай и добре препечени филийки за теб. Ти се успа.
— Адам може да се движи невероятно безшумно. Не бих искала да съм на мястото на този, който той реши да убие през нощта. А и бебето ме кара да спя повече от обикновено.
Тя се усмихна, настани се срещу баща си и се присегна за чайничето.
— Изглеждаш така, като че се готвиш да потеглиш нанякъде.
— Просто чаках да се появиш. Предположих, че възнамеряваш да яздиш на юг, щом снощи, по време на вечеря не спомена нищо по повод преследването на Нед Сторхъм. Не искаше да лъжеш Адам в очите, нали? — добави с усмивка той и, като остави вестника си настрани, повдигна сребърния капак на поставения пред него поднос.