— Толкова си проницателен, татко — отговори дъщеря му, като криеше усмивката си зад чашата с чай.
— Колко години вече те наблюдавам как винаги правиш това, което си намислила, скъпа? — попита той и постави парче шунка в чинията си. — И трябва да добавя, че наистина би било интересно да поопресним малко уменията си да стреляме точно и то по живи мишени, но от безопасно разстояние, разбира се, тъй като трябва да се съобразяваш с бебето. Предполагам, че няма да искаш от това — попита той и постави отново капака върху сребърния поднос.
— Не, освен ако не искаш да повърна шунката. Но въпреки това ще взема от нея за обяд. По това време вече ще бъда готова да ям каквото и да е.
— Помолих в ресторанта да ни опаковат известно количество храна — отвърна небрежно графът и сипа в чинията си от бърканите яйца. — Добре ли се чувстваш? — попита, изпълнен със симпатия той, забелязал измъчената физиономия, появила се на лицето й.
— Сложи капака върху тези яйца, ако нямаш нищо против, татко. Така. Сега вече съм добре. Как само миришат… прекалено рано е.
Тя се облегна назад и отпи от чая си.
— Тръгнаха в четири — заяви Джордж Бонам, като режеше шунката си.
— Значи имат малко повече от един час преднина — отбеляза Флора, след като погледна към часовника. — Другите готови ли са?
Баща й кимна, като дъвчеше.
— Значи аз съм тази, която забавя тръгването ни.
Графът преглътна хапката си и каза:
— Те не са чак толкова много пред нас, а и индианците се стараят да не уморяват конете си, когато ги чака дълъг път. Така че можеш да пиеш спокойно чая си.
Алън, Хенри и Дъглас чакаха в конюшнята, конете бяха оседлани, багажът — закрепен за гърба на животните, а оръжието — в прекрасно състояние. Те вече бяха защитавали лейди Флора в най-отдалечени и диви местенца по света, в сравнение с които Монтана беше доста по-безопасна и цивилизована.
Освен това всички тези мъже бяха авантюристи по сърце, в противен случай щяха да прекарат живота си в по-традиционни занимания, на по-обичайни места. В действителност, тази сутрин в атмосферата край малката групичка се чувстваше истинска радостна възбуда.
— Завързал съм якето ви зад седлото, в случай, че имате нужда от него — каза Хенри, докато помагаше на Флора да се качи на гърба на коня си. — „Танзерът“ ти е в калъфа отпред, „Уинчестърът“ — отзад, а „Колтът“ — смазан и безупречен — в кобура си — продължи той и посочи кожения калъф от дясната й страна. — Водата е тук — продължи Хенри, като потупа гравираната стоманена манерка.
Думите му звучаха така, като че говори някоя бавачка, която се грижи за повереното й дете. Но верният мъж беше осигурявал в продължение на толкова много години и при толкова различни обстоятелства удобството и доброто самочувствие на Флора, че не виждаше нищо странно в характера на инструкциите, които й даваше в момента.
Младата жена усмихнато му благодари и на свой ред се зае с проверката на всичките си оръжия и амуниции, нещо, което беше научила в доста ранна възраст.
— Знаем ли как изглежда тоя Сторхъм? — осведоми се невъзмутимо Алън, разположил се удобно в седлото си, косата му с морковен цвят обрамчваше продълговатото му лице със страстни тъмни очи.
Приличаше на войнствен светец.
— Нисък, набит, с червендалесто лице и жълтеникави коси, оръжието му е гравирано с мексиканско сребро и пътува с банда от ренегати — изброи стегнато Дъглас.
Той беше човек на реда и винаги разполагаше с необходимата информация.
— Чух, че не бил особено бърз във ваденето на пистолета и стрелбата. Разчитал на своите наемници и на нападението из засада.
— Нямаме намерение да се приближаваме до него толкова, че да можем да видим червендалестото му лице — отбеляза многозначително графът. — Отиваме само за да помогнем, а не да атакуваме.
— Отиваме с цел да се погрижим детето ми и Люси да не останат без баща — обяви тихо Флора. — И ще направим всичко, което е нужно, за да постигнем целта си.
Мъжете си размениха бързи погледи.
Графът беше пределно ясен, когато им даде нареждания предишната нощ — Адам Сер трябваше да остане жив. Но в никакъв случай не с риск за живота на дъщеря му.
Безграничната смелост на Флора беше в пълен контраст със семплия й вид. Облечена в бяла ленена блуза, пъхната в черен панталон за езда, със завързана отзад дебела плитка и малки перлени обички, които се поклащаха на ушите й, тя изглеждаше като скромна млада дама.