Младата жена го погледна и му се усмихна.
— Е, би могло, ако имам късмет.
Адам се разсмя и я придърпа към себе си, така че телата им се допряха и тя можа да вдъхне сладкото ухание на прерията, запазено в косите му.
— Може да й хвърлим един поглед още сега.
Черните му очи й обещаваха удоволствия.
— Какъв прекрасен домакин.
— Типично западно гостоприемство — прошепна той.
— Чувала съм за него. Колко дълго мислиш, че ще продължи тази гостоприемност?
Усмивката му беше истинско изкушение.
— Толкова дълго, колкото пожелаеш…
ЕПИЛОГ
За голяма радост на куклата Дий-Дий през май на Флора и Адам им се роди син, изключително важно за тях събитие, което ги изпълни с огромно щастие. А две години по-късно семейството се увеличи с още едно момче. По времето, когато на бял свят се появи и дъщеря им, Люси беше на осем години и отдавна вече беше излязла от индивидуалистичния свят на четиригодишните. Така че вече мечтаеше да има сестра.
Граф дьо Шастлю заведе своето непрекъснато увеличаващо се семейство на няколко пътешествия, за да достави удоволствие на съпругата си и да задоволи интересите й към антропологията, а постъпвайки така, да ощастливи и себе си.
Джеймс стана чичо Джеймс, когато се влюби в Пролетна Лилия и се отказа окончателно от красивите жени, покрай които периодично оглупяваше. Всички бяха смаяни, когато внезапно приятелството помежду им прерасна в любов.
Децата на двамата мъже, които откакто се помнеха, бяха неразделни приятели, растяха заедно в долината Аспен, истинска банда от мелези — умни, красиви и диви, обичани безкрайно силно от родителите си.
Необузданият им дух беше подхранван от родителите им, каляван от отговорностите, които самият живот изискваше от тях да поемат, за известно време вкарван в някакви рамки от учебните програми на източните колежи. А по-късно вероятно щеше да бъде канализиран и трансформиран в предизвикателни кариери. Възможност за това щеше да им представи стабилизиращият се щат, в който живееха.
Наследниците бяха деветима — четири, носещи фамилията Сер и пет — дю Гар.
Наричаха сами себе си „Гарваните-които-достигат-небето“.
По-традиционно мислещите, които не се поддаваха на чара на тяхната стремителност и самоувереност или настроени враждебно към тяхната власт и богатство, ги наричаха с не така поетични имена.