— Да не би да адвокатствате в полза на простичкия начин на живот? — попита дръзко той, имайки предвид разкошната й рокля и бижута, отпуснатата й поза, чашата шампанско в ръката.
— Често го правя — отговори тихо младата жена в същия дух като събеседника си, без да свежда очи под неприязнения му поглед. — Надявам се, че знаете как да използвате вилица за риба от най-ранната си възраст, щом не сте се отказал от наследството си. Това не ме прави като другите.
— Нима ще водим спор по въпросите на демокрацията? — осведоми се графът, в очите му просветваха весели пламъчета. — Поне майките и на двама ви са американки, което вероятно ви осигурява нужните качества за подобна тема.
— Не е вярно, татко — възпротиви се приветливо дъщеря му. — Никой не спори. Нощта е прекалено приятна, за да я разваляме с дрязги. Ще пиеш ли още един коняк?
— Не, все още не съм попълнил дневника си.
Графът остави на масата празната си чаша.
— Така че, ако ме извините, аз ще се качвам горе. До утре сутринта — обърна се той към Адам. — И не стой до много късно, Флора — напомни й той. Тази му бащина забележка беше нещо обикновено.
— Няма, татко.
Щом бащата на младата жена излезе от стаята, Адам попита:
— Имаш ли навика да стоиш до късно?
— Понякога.
— Следователно и да ставаш късно.
Като жена му, помисли си той, и всички други аристократки.
— Не, не ставам късно. А ти?
— Аз също не. Има много неща за вършене по имението, пък и Люси също се събужда рано.
— Забелязах го. Тази сутрин яздихме заедно. Тя е прекрасен ездач.
— Братовчед й е добър учител.
— Тя ме уведоми за това.
— Имаме късмет, че толкова много от роднините ми живеят наблизо.
— Люси ми показа жилищата им край реката.
— Да, тя ми го каза.
Настана неловко мълчание. И двамата се опитваха да водят банален разговор, а в същото време бяха обсебени от спомена за онази нощ.
— Аз…
— Съжалявам…
— Първо ти — каза Адам, гласът му едва се чуваше.
Флора преглътна преди да заговори, мислейки, че не беше се чувствала така неловко от юношеството си.
— Съжалявам, ако те карам да се чувстваш неудобно.
— Аз не те очаквах.
— Очевидно.
— Прости ми.
— Има ли някоя друга? Ако е така не бих искала да се натрапвам.
— Някоя друга?
— Някоя жена, с която поддържаш връзки.
Вътрешната му борба продължи няколко секунди — една лъжа би разрешила лесно тази дилема.
— Не — отвърна младият мъж.
— Аз ли тогава те карам да се чувстваш неудобно?
— Не — прошепна той. — Не е толкова просто и ти го знаеш.
Флора хвърли поглед към златистата течност в чашата си, след което очите им отново се срещнаха.
— Ти си уморен — произнесе със симпатия тя, — а аз ти досаждам.
— Не, нито съм изморен, — въздъхна Адам, — нито ми досаждаш.
— Много си прям.
— Не мисля, че е така.
Тя се облегна върху възглавниците и го изгледа продължително.
— Ловък тогава.
Веждите му се вдигнаха нагоре.
— Възможно е.
— Трябва ли да чакам, докато ме попиташ? Не знам дали бих издържала.
— Господи, Флора…
Младият мъж затвори за момент очи.
— Не казвай това.
— Съжалявам, трябваше да бъда по-благоразумна.
Той се усмихна внезапно на скандалната мисъл, появила се в главата му.
— Разумен секс?
Погледна я дяволито.
— Ще бъде интересно.
Тя се усмихна в отговор.
— Бихме могли да опитаме, въпреки че не съм сигурна, че си способен на подобно нещо.
— Нито пък ти. Господи, за това ще ми е нужна известна помощ.
— Може би…
— Не. Не мърдай. Опитвам се да си обясня разумно всичко това. Знаеш ли, че съм те сънувал всяка нощ след Вирджиния Сити? А това наистина ме кара да се чувствам дяволски неудобно.
— Колко романтично.
Флора се усмихна на сила.
— Това няма да промени живота ти.
— Това?
— Сексът с мен. Достатъчно ясна ли съм? Не съм тръгнала да си търся съпруг.
— Мисля, че съм чувал това и преди.
— Много пъти ли?
— Един път, но предостатъчно.
— Но аз не съм като нея.
— Знам. В това се състои и дилемата.
Адам въздъхна, отпусна се на стола и протегна обутите си в кожени панталони крака напред. Брадичката му се озова току над чашата с бърбън в ръката му.
— Колко ще останете? — попита тихо той.
— Тук ли? Не дълго. В Йелоустоун — цяло лято. След което заминавам за Юкатан.
— За?
— За да се срещна с приятелите, с които организираме следващата експедиция. Нямам никакво намерение да ти се натрапвам, Адам.