Выбрать главу

— Моите… извинения — прошепна едва чуто Адам, легнал отгоре й, а сърцето му биеше като барабан.

— Няма нужда… — отвърна задъхано Флора. — Вярвай ми…

Той се опита да се усмихне в отговор, но не намери нужната за това енергия. Малко по-късно, когато кръвта му поохладня и в главата му вече не се въртеше само една единствена мисъл, той запали лампата край леглото. Двамата легнаха един до друг върху измачканата синя кувертюра.

— Излъжи ме ако греша — каза с усмивка младият мъж, повдигнат на лакът до нея, все още напълно облечен, като бавно прокарваше пръст по ключиците й, — но не е ли тази комбинация — ти и аз — добави той, като че имаше нужда от това обяснение, — по-необикновена, по-силна от, да речем, другите… които сме преживели?

Чувстваше, че думите му бяха много слаби в сравнение с това, което изпитваше.

— Защо трябва да лъжа? — отвърна със закачлива усмивка Флора, полите на роклята и фустите й бяха вдигнати нагоре в пълен безпорядък, голите й бедра над копринените чорапи бяха порозовели, в тон с руменината на лицето й.

— Вземам назад думите си.

Пръстът му се плъзна надолу към издутината на гърдите й.

— Кажи ми, — прошепна той.

— Да — отвърна едва чуто тя, като премести ръката му леко настрани, така че пръстите му докоснаха зърното на едната й гърда през копринената й дреха. — Да, ммм… определено — да.

— Една нощ тръгнах към Вирджиния Сити, за да те видя — промърмори Адам, като бавно движеше в кръг пръстите си около втвърдяващото се зърно.

— Иска ми се да беше дошъл.

— Исках да усетя отново краката ти около тялото си…

— Но това не си заслужаваше десетчасова езда.

Усмивката й беше дяволита.

— Оказа се, че стигаше само за тричасова езда — отвърна той. — Успях да сложа под контрол желанията си край форт Пайн Крийк.

— Какъв срам — театрално се нацупи Флора. — А аз вече берях душа.

— Поради липсата на секс ли?

— Поради липсата на секс с теб.

Ръката му стисна гърдата й.

— С кого си спала?

— Ти ревнуваш.

— Никога не ревнувам — отвърна той.

Натискът на пръстите му отслабна. Познатото провлачено произношение се върна.

— Кой беше?

— Това не е твоя работа. А ти с кого си разтушавал плътските си желания през изминалите две седмици?

— Това конкурс ли е?

Младият мъж издърпа ръката си и я изгледа. В очите му се беше появил някакъв непознат за нея цинизъм.

— Не с мен тия.

Тъмните й вежди се извиха като дъги.

— Съдиш според твоята съпруга.

— А ти по-различна ли си?

— Дори не съм целунала мъж през последните две седмици, защото желаех само теб. Ясно ли е вече? Не ме бива в хитруването.

— Прости ми, тъй като не мога да повярвам на думите ти, след очарователното ни запознаване на приема у съдия Паркман.

— Не ме интересува дали ми вярваш или не, но тази вечер възнамерявам да те чукам до смърт — прошепна тихо тя, — защото двуседмичното чакане ми се стори много дълго.

Той се усмихна внезапно.

— Харесвам прямите жени.

— Стига обаче да говорят за секс, нали?

Усмивката му стана по-широка.

— Стига да говорят за секс с мен.

— А аз бих те обожавала, Адам Сер, дори по-силно отколкото сега, ако замениш приказките с действия.

— Нетърпелива развратница.

Флора се търкулна отгоре му и го целуна леко.

— И то много нетърпелива — прошепна тя, подпря се с длани на гърдите му и го възседна. — А и като виждам как си… хм, готов, — тя задъхано завъртя с действащо възбуждащо движение на бедрата и дупето си многобройните фусти, за да не й пречат, — питам се защо да не…

Тя застана на колене и се намести върху възбудения му член, като в същото време довърши изречението си:

— …да не развратничим заедно…

Адам затвори очи докато членът му потъваше в нея с усещането, че сърцето му ще спре да бие всеки миг, а след това прошепна или по-скоро изръмжа:

— Може би първо аз ще те чукам до смърт…

— Като започнеш веднага, надявам се, господин графе.

Ръцете му бавно се повдигнаха и обхванаха здраво и собственически кръста й. В погледа му проблеснаха гневни искрици.

— Обичаш да даваш заповеди.

Ръцете му се впиха още по-силно.

— Понякога. Имаш ли нещо против?

Виолетовите й очи гледаха предизвикателно, дланите й лежаха все така леко върху раменете му.

Той помръдна рамене, така че Флора усети раздвижването на мускулите му.