— Зависи — отвърна предпазливо той.
— От?
Тя раздвижи леко бедра и двамата незабавно усетиха ефекта от това движение.
— От самите заповеди — отговори с изкусителна усмивка младият мъж, плътските наслади бяха разсеяли гнева му.
— Значи си много сговорчив — прошепна тя.
Силните му мускули се свиваха под дланите й.
Той я повдигна, като че беше перушинка и отново я отпусна върху твърдия си член.
— До известна степен — измърмори Адам, погълнат от силните си усещания.
— Ще може ли да разбера… когато достигнем тази степен? — попита дрезгаво тя, възбудена от движенията нагоре-надолу.
— Ще разбереш.
И той изви гръб, така че проникна дълбоко в нея. Флора изскимтя от удоволствие. Когато повдигна отново клепачи и светът отново нахлу през тях, той произнесе нежно:
— Здравей…
Тогава се усмихна доволен от себе си, самоуверен, мъж, владеещ изкуството да доставя удоволствие на жените.
— А сега трябва да си съблечеш роклята, сладка биа — прошепна той и плъзна пръсти по копринената дреха. — Това пък е моето изискване.
— Само роклята ли?
Това беше типичен глас на куртизанка, горещ и нисък, а виолетовите й очи го изгаряха, впити предизвикателно в неговите.
Безсрамната й чувственост му действаше възбуждащо.
— Ще започнем с нея — отвърна нежно той, — а после ще продължим. Имаме достатъчно време. Нощта е дълга…
Трапезарията се къпеше в слънчева светлина, звънкото гласче на Люси напомняше чуруликането на птичките навън през прекрасния пролетен ден. Малката маса беше отрупана с китайски порцелан и бляскаво сребро. Какво ли нямаше за ядене там: кифлички, овесена каша, бекон, шунка, яйца на очи, препечени филийки с масло, разноцветни конфитюри. Букетче от светло лилави перуники в ниска сивозелена ваза, така че да не пречи на разговора, украсяваше центъра на кръглата маса. Адам и Флора, седнали един срещу друг от двете й страни, разменяха дискретни усмивки над деликатните цветове. Не бяха спали повече от час. Бяха обхванати от приятна умора след страстната нощ. Близостта им им действаше възбуждащо.
— Може ли да пояздим до леговището на малките лисичета? — попита Люси и пусна лъжичка сметана в топлото си какао така рязко, че то се разплиска от чашата.
— След уроците ти — отвърна Адам, без да обръща внимание на уголемяващите се петна от какао по ленената покривка, като държеше сребърна лъжичка, пълна със сметана в ръка. — Искаш ли още?
— След сутрешните ми часове ли? — попита момиченцето, като спря да разбърква какаото от вълнение.
— Веднага след тях — отвърна баща й.
Приемайки липсата на отговор на въпроса му за „не“, той сложи сметаната в собствената си чаша.
— Кажи на мис Маклауд, че може да дойде с нас, ако желае.
— Клауди не обича да язди.
— Но обича малките лисичета. Тя сама ми го каза.
Младият мъж се присегна и започна да реже шунката в чинията на дъщеря си.
— Може би ще успее да язди стария Чарли?
— Чарли големият дорест кон ли е? — попита Флора, докато мислеше, че беше несправедливо някой да изглежда така добре след една почти безсънна нощ.
Изглеждаше свеж, жив, косата му беше все още мокра от банята, бялата ленена риза беше безупречно изгладена, разкопчана на врата, тъмното му сако беше ушито от първокачествен ирландски вълнен плат. От джобчето за часовника му висеше златна верижка — елегантна подробност, като че беше облечен от умел лакей.
Къдриците на Люси трепнаха в знак на съгласие.
— Да — отвърна тя, докато дъвчеше шунката си. — Чарли е онзи, който обича ябълки.
Очите й срещнаха тези на Адам над главата на детето, двамата размениха бърз, таен поглед, пълен с жарки спомени.
— Кажи на мис Маклауд, че може да вземе мекото монголско седло — каза той, вниманието му беше насочено отново към дъщеря му, а неутралният му тон нямаше нищо общо с характера на натрапчивите мисли, които го бяха обсебили.
— Клауди е прекалено дебела — обясни на Флора и на графа малкото момиченце, — така че обикновено пътува с файтона, но лисичето леговище е нагоре по хълмовете. Малките животинки обаче са толкова мили и пухкави, че сега Клауди сигурно ще промени навиците си и ще опита да язди стария Чарли.
Адам си позволи да наблюдава младата жена, докато Люси й говореше, тъй като това не можеше да възбуди подозрения. Беше очарователна дори в семплата светлокафява копринена блуза и веревна пола. Както и без нищо, напомни му вътрешният му глас под влияние на приятните спомени. Беше невероятно красива с опънатите си назад в кок бакърени коси, въпреки че ярката утринна светлина подчертаваше леките сини сенки под очите й, което го накара да се почувства леко виновен. Трябваше да я остави да поспи малко повече тази нощ.