— Татко, можеш ли да сложиш две монголски седла на Чарли?
Струваше му известни усилия да върне мислите си към въпроса, чакащ отговора му.
— Ще поговоря с Монтоя. Той знае какво харесва Чарли. А сега искаш ли ягодов конфитюр върху кифличката си? — попита той, прозаичната рутина на закуската беше наистина в пълен контраст с похотливите му мисли.
— Можем ли да си направим и пикник?
Той се усмихна.
— Защо не?
Люси плесна с ръце на опасна близост от чашата с какаото, но баща й дори не трепна.
— Искам лимонов пай и захарни курабийки и от ония малки бели пухкави неща, които се топят в устата.
— Може би трябва да попитаме какво искат и другите — напомни младият мъж, тъй като не беше сигурен, че любимите лакомства на дъщеря му бяха по вкуса на всички. — Защо не се уговориш с лейди Флора и с лорд Холдейн — предложи той, като за миг погледът му се спря върху нея, без да се налага да го крие.
Тя веднага отклони очи, изпепелена от огъня в неговите. Чувстваше се така, като че беше я докоснал нежно или целунал пред всички, толкова неконтролируемо беше усещането. Трябваше й цяла секунда, за да възвърне гласа си.
— Какво ще кажеш, татко? — попита тя — беше й нужно време, за да обуздае емоциите си. — Имаш ли някакви предпочитания?
— Ако вземете и шишенце бренди за мен, аз съм доволен — отвърна любезно Джордж Бонам. — А онези малки бели пухкави неща изглеждат много интригуващи — добави той, като се усмихна на Люси. — Наистина ли са хубави?
Бронзовата кожа на Адам беше в контраст със сребърното ножче, с което мажеше конфитюра върху кифлата на дъщеря си. Флора не можеше да откъсне поглед от силните му ръце, от гъвкавите мускули и ритъма на движението им. Гласът на баща й преминаваше край ушите й, беше погълната в съзерцанието и в спомените от изминалата нощ.
— Топят се в устата, Джорджи — отвърна Люси.
След двата дена, прекарани заедно, тя вече се обръщаше фамилиарно към графа.
— Вкусът им е едновременно като на бонбони и на курабийки. Ще ти харесат страшно много — продължи тя, — но гледай да си вземеш няколко преди Клауди да стигне до тях, защото тя ги обича толкова, че може да изяде стотици.
— Ще се ще надбягваме с коне за кошницата със сладките.
Графът се облегна назад, като държеше чашката кафе в ръка и се усмихваше на седящото от другата страна на масата момиченце. Напомняше му за Флора на нейната възраст — тя притежаваше същото очарование, на което никой не можеше да устои и същото светло възприемане на света. Чиста, истинска, неподправена.
— Ти ще спечелиш, Джорджи, защото тя изобщо не може да язди. А аз ще яздя с теб, ако Клауди не ме мъмри, че не се държа като дама. Татко, трябва ли да се държа като дама на пикник?
Адам точно се чудеше дали ще може да остане някъде насаме с Флора през деня, защото само като я гледаше, започваше да разбира какво означава изразът „опустошителна страст“.
Флора усещаше как зърната й настръхват под финия лен на долната й риза и как между краката й се появява познатото пулсиране. И това само защото Адам Сер беше на опасно малко разстояние от нея, като бонбон, до който можеше да стигне само ако се протегне. Тя се въртеше неспокойно на мекия си синьобял стол. Как щеше да издържи до падането на нощта, за да го усети отново в себе си? Не по-малко самоуверена от него, тя не се съмняваше в привлекателността на външността си.
— Татко! Слушай!
— Всичко, което пожелаеш, кукличке — отвърна неопределено Адам, погълнат от плътските си мисли, като се надяваше, че не е дал съгласието си за нещо нередно.
— Йохуу! Благодаря, татко. Сега отивам да кажа на Клауди, че не трябва да ме мъмри, защото ти си ми позволил.
И тя се плъзна от стола си.
— Ще трябва да дойдеш до класната стая, татко, и да съобщиш на Клауди за Чарли. Тя няма да ми повярва.
— Ще го направя, когато дойда да те взема.
— Ще си направим чудесен пикник! Флора и Джорджи, ще видите, че ще ви хареса много!
Възрастните хора се спогледаха усмихнати, когато Люси изприпка от стаята.
— Гарантирам, че експедицията няма да разочарова очакванията — заяви с усмивка домакинът.
— Тя е невероятно жизнена — каза младата жена.
„Като баща си“ — помисли в същото време, спомняйки си удоволствията от предишната нощ.
— И е истински ценител на разходките навън.
— За щастие — отвърна с чувство Адам. — Ако приличаше на майка си, нямаше да ги обича особено.
— Това диво място би се сторило доста отдалечено и затънтено и на много от моите приятелки — отбеляза Флора, чувствайки че дължи известно снизхождение към непознатата жена, след като цяла нощ се беше любила така необуздано със съпруга й.