В дадената ситуация обаче тя участваше в обиколката само като наблюдател, който говореше само когато беше нужно, отговаряше кратко, но любезно и се усмихваше грациозно, макар и неискрено, като не можеше да се отърве от желанието си да ритне здраво граф дьо Шастлю там, където щеше да го заболи най-много.
В тази хладна атмосфера тя помагаше на баща си да направи своя избор — коне за лов, за състезание, за езда. Силният ентусиазъм на Джордж Бонам компенсираше беглите отговори на дъщеря му — всъщност, очарован от расовите коне на Адам, графът като че не забелязваше лошото й настроение.
— Господ ми е свидетел, животните ти са наистина първокачествени, Адам — заяви той, когато застанаха пред едно от най-широките отделения, възхищавайки се от един тригодишен чистокръвен жребец. — Нищо чудно, че напоследък спечели толкова много престижни състезания с тях. Каква е цената на този красавец? Хари Астън няма да има никакви шансове да ме бие с кон като този.
— Съжалявам, Джордж, но този младок ми е любимецът. Не е за продаване.
— За подходяща цена всичко се продава — обърна се с усмивка към домакина си графът. — Кажи, колко искаш.
Адам поклати глава.
— Не мога. Следващото лято в Лоншан Магнус ще спечели Гран при за мен.
„Значи участва в конните надбягвания не само в Америка, а и във Франция“ — помисли си Флора и се запита как ли щеше да постъпи, когато срещне съпругата си там. Дали щяха да си кимнат или щеше да се отнесе така грубо и с нея? Или пък той просто беше завършен лъжец и двамата по взаимно съгласие се ползваха от доста голяма свобода, без това да разстройва брака им — много удобно решение за разпуснатите им нрави.
— В такъв случай в Лоншан ще се състезаваш с Вихрушка от Девъншир — отбеляза графът. — Фреди е задължен да го пусне отново, след като завоюва първото място през миналия сезон.
— Тогава те съветвам да заложиш на Магнус по-голяма сума, защото той ще победи.
— По всичко личи — отвърна със съжаление Джордж Бонам, — че няма място за преговори. Предполагам, че не криеш някъде тук брат на Магнус — добави с усмивка той.
— Мога да ти предложа неговия полубрат — каза Адам, — който засега изглежда многообещаващ. Само че е още доста млад. Искаш ли да го видиш? Той е в другото крило, зад двора на конюшнята.
— Той за продаване ли е?
След като домакинът кимна, графът заяви:
— Води ме при него.
Тъмнокафявият кон беше истински красавец — силен, дългокрак, с лъскав косъм, така че само след няколко минути събеседниците вече бяха уговорили цената му. По предложение на Адам един от конярите започна да подготвя животното за пробна езда, така че графът сам да се убеди в изключителната му бързина.
Лорд Холдейн започна да му помага, възбудата му беше явна, коментираше разпалено прекрасните качества на жребеца и възможността в бъдеще с негова помощ да се реваншира към граф Хънтли.
Съперничеството между двамата беше старо, спортно, не нещо сериозно и въпреки това на Флора й стана приятно от оживлението на баща й.
— Ще дойдеш ли, скъпа? — попита графът, когато конярят закопча и последната тока.
Той потупа лъскавия врат на коня.
— Нека да видим какво може да направи това прекрасно създание.
— Имам една кобила, чудесна за яздене от жени и за разходки в Хайд парк — намеси се Адам. — Мислех да я покажа на лейди Флора. Ще те настигнем по-късно.
— В такъв случай — давай, Том — заяви припряно Джордж Бонам, който едва беше изчакал края на обясненията му, изгарящ от нетърпение да се увери в достойнствата на жребеца. — Наистина ли пробягва една миля за 1:46 минути?
И без да се обърнат, двамата с коняря поведоха чистокръвното животно навън, потънали в обсъждане на проблема.
Адам и Флора гледаха как двамата мъже излязоха през високата врата и като че се разтопиха в ярката слънчева светлина. В сенчестата конюшня беше прохладно… и тихо. В резултат на което дишането им беше прекалено силно.
— Нямам подходящ кон за теб — каза тихо младият мъж, прокарвайки леко пръст по изплъзналото се от кока й кичурче коса. — Но ти може би си разбрала.
— Разбира се, че не съм — отвърна тя, без да е сигурна дали не се опитва да излъже сама себе си. — И не ме пипай! — добави тя и отмести грубо ръката му, все още сърдита от сутрешната сцена.