После впи поглед в очите му.
— Мисля, че съм ти ядосана.
— Знам, че съм ти ядосан — отвърна откровено той.
— Нима — рече иронично Флора. — Не бих могла да кажа.
И тя погледна многозначително към пръстите, които Адам точно разтриваше.
Той бавно въздъхна, чувствайки се безпомощен пред ненаситното си желание и пред обаянието, което оказваше върху му тази жена.
— Не ценя особено глупави предизвикателства по повод на съпругата си — каза гневно той. — Особено — добави хладно младият мъж, — след една безсънна нощ.
— Аз ли не те оставих да спиш? — попита помирително Флора. — Или беше точно обратното? — допълни супер любезно тя.
— Не започвай пак — изпъшка Адам.
— Боже, колко сме обидчиви. Каквато и да е обаче причината за твоята умора — уточни със саркастичен тон тя, — аз пък не ценя грубите ти заповеди. Фактът, че сме прекарали нощта заедно не ти дава никакви права над мен. Преди, по време на и след правенето на секс — изброи тя, за да няма опасност от недоразумения, — взимам сама решенията си и ако някой ден пожелая да се запозная с жена ти, ще го направя.
— Независимо дали това ми харесва или не.
В думите му се усещаше едва сдържан гняв.
— Да.
Настана пълна тишина, изпълнена с напрежение.
Далечното крило беше по-празно, конете си почиваха след сутрешните тренировки, светлината нахлуваше през ниските прозорци, пръскаше се в огромното помещение и достигаше до високия сводест таван.
— Може да ръководиш прислугата и малката си империя с желязна десница, — продължи младата жена, нарушавайки тишината и застана полуобърната, с намерението да излезе, — но не и мен.
Със светкавична бързина Адам сграбчи китката й.
— Възможно е да грешиш — прошепна той, като я придърпа към себе си.
Тя не беше сигурна дали светлинките в очите му се дължаха на гняв, палавост или на отражението на светлината от прозорците. Дали си играеше или беше наистина засегнат? Тя обаче отвърна все така сериозно, защото беше свикнала да живее като независима жена:
— Някои хора — произнесе с царствено високомерие тя, — не биха се съгласили да се разполагаш с живота им, мистър Сер.
— Като теб например — рече той.
— Да. А сега, ако обичаш, ме пусни.
— Струва ми се, че си в безизходица.
Все още стискаше китката й, макар и по-слабо.
— Не мисля така, господин графе, защото имам намерение да изляза оттук.
— Не сме в някоя лондонска гостна, скъпа — произнесе провлачено той. — Тук е съвсем друг свят. Не знам дали ще можеш да излезеш оттук.
Но младият мъж все пак пусна китката й, като че искаше да каже: „Опитай!“.
Флора стоеше изпъната като струна. Носеше мъжки тип блуза и обикновена пола, държеше гръбнака си безупречно изправен, без да сваля очи от предизвикателния му поглед.
— Не е толкова лесно да ме изплашиш със склонността си към насилие и с царствените си правомощия в тази долина, Адам. Боже мой, да не мислиш, че едва вчера съм излязла от класната стая?
— Напротив, скъпа — отвърна младият мъж, като се усмихна леко.
Сега вече по погледа му се виждаше ясно, че се забавлява.
— Това, което харесвам в теб са именно твоята откровеност и несдържаност и липсата на светски маниери. От което всичко става много по-интересно.
— И много по-непредвидимо — отвърна разгорещено тя. — Не забравяй това.
Той се усмихна широко.
— И това също.
Изрече го любезно, като че ставаше въпрос за покана за танц, а не за основни жизнени принципи. След това погледът му се плъзна настрани, измери огромните размери на конюшнята, отворената врата и когато очите им се срещнаха отново, той каза, като че беше забравил за какво бяха говорили до преди малко:
— Струва ми се, че сме съвсем сами.
— Сигурна съм, че не за дълго — отговори убедено Флора. — Баща ми ще се върне скоро.
Адам поклати глава.
— Пътеката за тренировки е от другата страна на реката.
— Няма значение. Не съм някоя срамежлива наивница, Адам, която не знае как да постъпи с теб.
Вниманието й обаче постепенно се насочваше към копринената му черна коса, която закриваше колосаната яка на ризата му. Неблагоразумните спомени за нейното ухание започнаха да обсебват съзнанието й.
— Люси ще бъде в класната стая още около час.
— Не мога да разбера за какво говориш — заяви Флора.
Гласът й звучеше превзето, нещо нехарактерно за нея. А всъщност разбираше прекрасно, вече започваше да чувства разгарящия се в тялото й огън и пробягващите по гръбнака й тръпки.
— Тогава трябва да бъда по-ясен — прошепна Адам и направи крачка към нея.