— Радвам се, че отидох у съдия Паркман — каза внезапно той, усещайки пълното й задоволство.
— Значи не си имал нищо против нападателността ми през онази нощ?
— Напротив.
Адам протегна ръка, за да оправи якичката на блузата й и й се усмихна.
— Много съм благодарен.
— Разрошена ли съм?
Типичен женски въпрос.
— Много си сладка.
— Достатъчно…
— За да бъдеш изядена ли?
Той се усмихна.
— Със сигурност.
— От къде взимаш енергията си?
Тя едва можеше да помръдне, сетивата й все още бяха приспани, преситени.
Младият мъж вдигна рамене.
— Роден съм с нея.
Силна ревност прониза Флора при мисълта за Адам Сер, пръскащ на всички страни страстната си виталност.
— Това не ме интересува — отвърна хладно тя.
— За какво става дума?
Между черните му вежди се образува малка бръчка.
Давайки си сметка за своята нелюбезност и за обърканото изражение на Адам, младата жена побърза да каже:
— Извинявай. Изплъзна ми се от устата.
И тя се протегна бавно, като че така можеше да се освободи от ненаситността, която проявяваше към Адам Сер.
Не можеше да знае, че граф льо Шастлю за първи път в живота си гледаше на своята ненаситност с известно притеснение. А докато я гледаше как мърда сладострастно, приличаща на котка или на безупречно обучена хурия, неудобството му се увеличи още повече. И той се намръщи още по-силно.
— Не се цупи, скъпи.
Тя му се усмихваше кокетно.
— Обещавам да бъда по-предпазлива, когато подбирам думите си. Може дори да изпълня един-два пъти нарежданията ти.
И Флора го целуна помирително.
„Колко пъти досега беше приласкавала някой мъж, за да оправи настроението му?“ — запита се внезапно Адам. — „Колко пъти се беше усмихвала в леглото както сега? Колко мъже я бяха виждали в тази предизвикателна поза — разрошена, с порозовели от страст бузи, с вдигнати над коленете поли, с разтворени бедра?“
— Да не би да възнамеряваш да ме биеш? — подразни го тя, гледайки го обвинително.
— Просто някаква мисъл.
Гласът му звучеше глухо.
— Хм… Изглеждаше дяволски зъл, когато произнесе това, господин графе. Дали ще ми хареса?
Той с мъка прогони натрапчивите видения, припомняйки си, че Флора Бонам беше само временно развлечение, а когато внезапно й се усмихна, младата жена видя в очите му същото покоряващо диво огънче, което беше забелязала за пръв път във Вирджиния Сити.
— Мисля, че мога да ти предложа известна компенсация — изръмжа Адам.
— Колко мило — произнесе с меден глас тя със светнал поглед и започна да разкопчава блузата си.
Той я спря с ръка.
— Не искам да правиш това.
Тънките й вежди се вдигнаха въпросително.
— Аз ще те съблека.
Уханието й го обгръщаше от всички страни — оранжерийна роза и амбра — прекрасно, скъпоструващо, напомнящо му за султанския харем.
Флора се усмихна.
— А после аз ще съблека теб.
Можеше да отвърне с едно „да“ и с всяка друга жена би го направил, но някакви сложни и неопределени причини го накараха да се въздържи от подобен отговор. Тя беше прекалено самоуверена и директна. Всъщност това не би го смутило, ако не го измъчваше въпросът на кой друг беше предлагала същото. Така че той каза само едно „По-късно“ с възможно най-неутрален тон, с ясното съзнание, че тя скоро нямаше да бъде на себе си. Знаеше, че поне в тези мигове се подчиняваше на волята му.
За миг той се запита защо изискваше покорност от красивата лейди Флора — та нали любенето винаги беше било за него само една приятна игра? Тези мисли обаче се изпариха, тъй като въпросната дама, изпълнена със страст и нежност, придърпа главата му, за да го целуне.
Адам я остави за миг, за да донесе чисто одеяло от съседното помещение. Мисията му беше изпълнена с изключителна бързина и точност.
Когато се върна, Флора каза ласкаво:
— Истински джентълмен.
— Просто практичен човек — отвърна с усмивка младият мъж и постели одеялото върху бухналото сено. — Баща ти може да реши да ме извика на дуел, ако се появиш с полепнали по дрехите и косите сламки.
— Горчивият опит ли говори?
Тя не можа да потисне студенината в гласа си, въпреки че се опита, въпреки че знаеше, че ще се люби с него какъвто и да бъде отговорът му.
— Никога преди не съм бил тук — отвърна откровено той с чаровна дяволита усмивка. — Искам да кажа по този повод. Това ли е правилният отговор?