— Абсолютно.
Наистина заслужаваше най-висока оценка за галантността си, мислеше младата жена, докато събуваше ботите си.
— Обикновено не съм толкова мрачна — призна със самоосъждаща се физиономия младата жена, — и се отвращавам от себе си, че се заяждам непрекъснато. Ще ме помислиш за жена си.
— В това отношение не можеш да бъдеш квалифицирана дори за резервния отбор — отвърна с момчешка усмивка Адам, очарован от опита й да се сдобрят. — Изобщо Изолда е в съвсем различна лига, в друга слънчева система — поправи се той.
— Затова пък аз, казваш, съм истинско сладкишче.
— Захаросана черешка.
И младият мъж я взе в обятията си и я постави в средата на листнозеленото одеяло.
— А сега ми разкажи за детството или за любимата си книга, или за най-интересните разкопки, на които си присъствала, пък аз в това време ще видя дали ще се справя с тези смешно малки копченца.
— Родена съм в Йоркшир — започна като че на шега Флора.
Борещият се с копчетата й Адам й се стори очарователна гледка.
— Първата ми гувернантка избяга само след една седмица, защото излях отгоре й какаото си, когато ме упрекваше, че не седя изправена. Каза, че няма намерение да се разправя с една малка хулиганка, колкото и да й плащат за това.
Младият мъж вдигна поглед от копчетата и се усмихна.
— Не си се променила.
— Ммм…
Той отново се съсредоточи върху работата си, седнал с кръстосани крака като някой шивач до нея. Дългите му тънки пръсти вече се движеха по-бързо, след като беше успял да установи някакъв ритъм.
Флора докосна ръката му и той вдигна очи. Погледите им се срещнаха. И двамата си даваха сметка за необикновеното привличане, което изпитваха един към друг.
— Страшно си силен — каза тя, като погали мускулестата му ръка, спомняйки си как беше я вдигнал, като че беше лека като перце.
— Ще ти покажа след малко — обеща той, като засваля блузата от раменете й, плъзна ръкавите през ръцете й, без да пропусне да забележи липсата на корсет, сложи дрехата в края на одеялото.
— Колко остава до завръщането на татко?
Стори й се трудно да говори с нормален глас след многозначителното му обещание да й покаже силата си и то при положение че пръстите му развързваха панделите на долната й риза. Златните слънчеви лъчи топлеха голите й рамене.
— Казах на коняря да не бърза. Един час, а може и повече.
— Значи си знаел!
Той я изгледа.
— А ти не знаеше ли? Точно това разбрах по време на закуската от посланието ти.
Тя срещна хладния му поглед и внезапно се усмихна непресторено невинно.
— А в него споменаваше ли се точно какво искам?
Адам се усмихна широко.
— Не всичко.
Погледът му слезе към гърдите й — великолепни и навирени, подканящи да бъдат целунати.
— Импровизирам.
— И се справяш възхитително — измърка тя, тъй като пръстите му се плъзнаха по закръглената форма на едната гърда. Дланта му бавно се спусна под нея и претегли тежестта й, като че искаше да се убеди, че е добре узряла. После лекичко я пусна, наблюдавайки с окото на познавач потрепването на покритата с атлазена кожа плът. Той се надигна, блажената му въздишка стопли бузата й, докато я повдигаше, за да издърпа затиснатата под нея риза. След това постави дрехата до копринената блуза, разкопча полата, издърпа я надолу по бедрата й, а после майсторски развърза фустите й. Произнесе любезно „Венецианска дантела“, като в същото време вдигна краката й, за да я измъкне изпод тях, така че забеляза удоволствието й едва когато Флора каза:
— Дълбоките ти познания започват да ме отегчават.
Младият мъж пусна фустата върху останалите дрехи и се обърна, за да се наслади на великолепната голота на Флора Бонам, изтегната върху зеленото одеяло. Белите й копринени чорапи и дантелените розови жартиери само засилваха ефекта, създаван от закръглените й форми.
— Много си мъчна, биа — каза с въздишка Адам.
От друга страна обаче избухливият й характер беше безспорно предимство в леглото.
— Искрено искам да не бях го казвал. Да кажа ли, че майка ми колекционира венециански дантели?
— Не.
Обидена физиономия.
— Да излъжа ли?
— Не.
Въпреки че ставаше все по-неспокойна под напора на желанията си.
— В такъв случай нямам какво повече да кажа и разчитам на разбиране от твоя страна.
Докато лежеше пред него, обхваната от какви ли не емоции, Флора си помисли колко странно беше всичко, което й се случваше. Въпреки недоволството, беше обхваната от непреодолимо желание, противно на всякаква логика. Единственото, което искаше, беше да почувства силното му мускулесто тяло върху своето. Колкото и неприятно да й беше заради всички жени, които беше имал, тя пак го желаеше неистово.