— Не по-голяма рядкост от съпружеската вярност.
Веждите му се вдигнаха леко.
— Никой досега не е имал дързостта така директно да намекне за брака ми. Моите изневери ли имате предвид или тези на Изолда?
Усмивката му беше момчешка.
— Татко каза, че сте французин.
— Това извинява ли ме? Но аз съм наполовина французин, както несъмнено сте разбрала, следователно имам по-малко оправдания от Изолда. Тя очевидно предпочита именията на барон Лакретел в Париж и Ница пред моя дом тук.
— Както виждам не страдате от разбито сърце.
Той се разсмя.
— Ясно, че не познавате Изолда.
— Защо тогава се оженихте за нея?
Адам я погледна за миг над ръба на чашата, която точно беше надигнал към устните си.
— Не може да сте толкова наивна — отвърна тихо той и изпразни на един дъх чашата си.
— Простете. Това не е моя работа.
— Сигурен съм, че не е.
Топлината в очите и гласа му беше изчезнала. Припомнянето на причината, поради която се беше оженил за Изолда, винаги му беше неприятно.
— Не съм се чувствала така неловко от години — каза Флора, гласът й се беше превърнал в шепот.
Черните му очи се впиха в нейните, невероятната жизнена енергия, която се излъчваше от тях почти я хипнотизираше, след това той отмести поглед и усмивката му се появи отново.
— Как бихте могла да знаете, скъпа, за особеностите на нашия брак? А сега ми разкажете за първите си впечатления от „Света София“.
— Беше рано сутринта — започна Флора, облекчена, че той така снизходително беше отминал грешката й. — Слънцето тъкмо започваше да се издига над…
— Елате да танцуваме — предложи внезапно Адам и стана от стола си. — Това е любимият ми валс — продължи той, като че до този момент не бяха говорили за нещо съвсем различно.
Протегна ръка и хвана дланта й в своята.
— Пък и ми се искаше — поколеба се за миг, преди да продължи — да ви взема в обятията си.
Адам се усмихна.
— Виждате колко внимателно подбирам думите си.
И той лекичко я дръпна, за да се изправи.
— Имайки предвид последния скандал в живота ми, тази вечер поведението ми е възможно най-доброто.
— Мен скандалите не ме притесняват.
Тя застана съвсем близо до него, ръцете й все още бяха в неговите.
Тънките му устни, само на няколко сантиметра от нейните, се извиха в искрена, леко игрива усмивка.
— Така си и мислех.
— Човек, пътувал колкото мен, постепенно свиква с голямото разнообразие в представите на различните хора за това, кое е добро.
Тя повдигна за момент голите си рамене, фината дантела на деколтето й се набра леко.
— Ако скандалите ме притесняваха — прошепна полуусмихната тя, — никога нямаше да стъпя извън пределите на Англия.
— А вие го направихте.
— О, да — отвърна Флора.
За момент двамата говореха за съвсем различни неща.
— Това обаче няма да помогне — рече съвсем тихо младият мъж. — Заклех се известно време да не се занимавам с жени.
— Докато заздравеят раните ви ли?
— Причината не е толкова поетична.
Усмихнат така дяволито, той й приличаше на някое закачливо момче.
— Правя преоценка на досегашното си поведение.
— Тогава значи съм пристигнала твърде късно във Вирджиния Сити?
— Твърде късно?
Адам вдигна въпросително едната си вежда.
— За да се възползвам от досегашното ви поведение.
Младият мъж пое дълбоко въздух, защото топлото й тяло беше прекалено близко, а кожата й ухаеше главозамайващо.
— Вие сте една дръзка млада дама, мис Бонам.
— Аз съм на двайсет и шест години, мистър Сер, и съм независима.
— Не съм сигурен, че след брака си с Изолда бих могъл да се заинтересувам от някоя друга своенравна аристократична дама.
— Може да ви накарам да промените мнението си.
Той замислено сведе поглед към лицето й и устните му се разтегнаха в едва доловима усмивка.
— Възможно е.
— Колко мило от ваша страна — отвърна тихо Флора, за да го подразни.
— Повярвайте, любезността е последното, което ме вълнува в този момент, но хората започват да ни гледат. Не бих искал да очерня репутацията ви още през първата ви вечер във Вирджиния Сити. А и наистина харесвам този валс, така че удостоете ме с честта за първия си танц в Монтана.
И Адам я завъртя във вихъра на танца, за да прекъсне разговора, който беше станал доста предизвикателен.
Той обаче разбра, че танцуването с очарователната мис Бонам само разпалваше чувствеността му, нещо което забелязаха и всички присъстващи. Атмосферата край въртящата се в ритъма на валса красива двойка ставаше видимо все по-разгорещена и хората се обръщаха, за да ги гледат.