— Ще те занеса до стаята ти — рече нежно Адам, като махна влажен кичур коса от слепоочието й.
— Не, сама ще отида… само след една-две минути… но…
— Не веднага — помогна й да довърши мисълта си той с разбираща усмивка.
Флора Бонам не беше свикнала с неговия бурен, нещадящ се начин на живот, както, по всичко личеше, и с безсънните му нощи. Най-после той успя да намери достатъчно от разпилелите се фиби, за да възстанови прическата й, като отбеляза усмихнато, докато наместваше с ръце косите й:
— Докато си тръгнеш от Монтана вече ще мога да правя кокове. Всеки път, когато се намирам на по-малко от една миля от теб, аз се държа като някой юноша, който изобщо не може да се контролира.
— А аз съм повече от благодарна за това… — отвърна тихо младата жена, а усмивката й беше толкова изкусителна, че той набързо направи сверка с колко време още разполагаха, така че да не възбудят подозрения. Предпазливостта и здравият разум все пак надделяха и вместо това, той се зае с обличането й. Не след дълго я взе на ръце и се запъти към стълбата.
— Това започва да ми става навик — пошегува се той, докато вървеше през двора на конюшнята към къщата, — да те обличам и да ти придавам представителен вид. За щастие като баща имам опит с обличането на момиченца.
— Както и на големи момичета.
Този път обаче тази мисъл не я разгневи.
— Само едно голямо момиче — нежно я поправи Адам.
— Понякога обожавам лесния начин, по който успяваш да очароваш — измърмори с усмивка Флора.
— А пък аз те намирам прекрасно и забележително лесна по много очарователни начини — прошепна младият мъж.
— Добре — отвърна бодро тя, — в такъв случай не трябва да се чувствам виновна, че се оставям да ме носиш, когато мога да ходя и сама. Въпреки че ми се струва, че наистина ще трябва да походя — продължи тя, тъй като разстоянието до къщата намаляваше. — Всички ще ни видят, ще се зачудят и ще започнат клюките…
— Правилно ли ми се струва, че усещам известна липса на убеденост?
— Неудобно е.
Дебелите му вежди се повдигнаха леко, когато погледна към нея.
— Но не чак толкова неудобно.
Бузите на младата жена пламнаха.
— Ако не беше толкова ненаситен, сега нямаше да съм толкова уморена.
— Приемам цялата отговорност, — отвърна любезно Адам, вместо да се впусне в спорове по повод на това кой беше по-ненаситният. — Два часа сън ще стигнат ли?
— Истински рай — произнесе с готовност тя.
— В такъв случай ще отложа пикника за следобед.
— Сигурен ли си?
В гласа й се усещаше леко неспокойство.
— Ще обясня нещо на Люси — отговори с усмивка той. — Нещо приемливо за тригодишно дете. Пък и не е хубаво Клауди да те види в такъв изморен вид. Няма да одобри.
— Какво?
Тонът на Флора беше станал по-остър — тя определено не обичаше цензурата.
— Няма да одобри липсата ми на гостоприемство към гостите. И ще трябва да понеса последствията от това.
Младата жена се засмя.
— Страх те е от нея.
Адам се усмихна като малко момче, хванато на местопрестъплението.
— Да речем, че съм порядъчно смутен от силната й десница. Освен това тя оказва много важно и стабилно влияние върху живота на Люси, а аз ценя високо този факт. А сега заеми най-добрата си несвястна поза, защото забелязвам мисис О и две от слугините, които гледат към нас от входната врата.
— Защо съм припаднала? — попита шепнешком Флора, като че те можеха да я чуят.
— От горещината.
— Адам! Едва седемдесет градуса е.
— Нещо от това, което си яла?
— И да стоварим съмненията върху закуската на готвачката?
— Боже Господи — измърмори раздразнено младият мъж, — откога трябва да давам обяснения на прислугата си?
— Съвсем по френски.
— Какво трябва да значи това?
Той я погледна въпросително.
— Арогантността им е известна на всички.
— Може би имат причина да бъдат арогантни — отвърна закачливо той. — Затвори очи, почти стигнахме, аз ще се погрижа за всичко…
Флора последва съвета му, с радост оставяйки Адам в ролята на спасител.
— Изкълчи си глезена, докато бяхме в конюшнята и припадна — обяви набързо младият мъж, докато изкачваше стъпалата към главния вход.
— О, Боже, отивам за доктора — възкликна мисис О’Брайън и се спусна към Адам със съчувствено изражение на закръгленото си лице. — Горкичката. Подул ли се е? Мислите ли, че е счупен?
— Незначително нараняване, мисис О. Ще повикам доктора по-късно, ако стане нужда. Тези светски дами припадат при най-малкия проблем. Те вечно трябва да бъдат спасявани…