И вече беше свършило.
Той се обърна и излезе от стаята.
Когато Адам влезе в детската, той събуди първо Клауди. Тя се изправи стреснато, когато младият мъж докосна рамото й, но веднага го разпозна под индианските му одежди и каза, докато се бореше, за да изправи едрото си тяло:
— Милицията трябва да е наблизо.
— Достатъчно близо, за да трябва да преместим летния лагер по-далеч от пътя им. Бялата Видра е тук. Дойдох да кажа „довиждане“ на Люси.
— Знаете ли кога ще се върнете?
Тя автоматично пооправи нощното си боне и напъха в него изпадалите кичури жълтеникава коса — чувството й за благоприличие присъстваше непрестанно в живота й, дори и когато беше облечена с намачкана нощница.
— Колкото може по-скоро. Грижете се за Люси и заради мен.
— Като че ли е нужно да ми го казвате — подсмръкна леко тя, — та нали съм с нея от деня на раждането й. По-скоро аз трябва да ви кажа да се грижите за себе си, тъй като проклетата милиция само язди насам-натам и гледа да застреля всеки, който й заприлича дори и слабо на индианец. Както ония диваци англичаните, които през 45-та година изклаха целия клан на баба ми и не оставиха незасегнато нито едно шотландско семейство.
— Аз винаги внимавам, мисис Маклауд — отвърна с усмивка Адам. — А и сме добре въоръжени.
— „Ще спечели онзи, който има повече барут“ повтаряше често чичо Роди и сигурно е знаел, тъй като през целия си живот трябваше да се спасява от преследванията на митничарите. Виждам, че бързате, затова отидете да събудите Люси и тръгвайте. Само още нещо — добави припряно тя. — Семейство Бонам ще стоят ли още? Люси се привърза страшно много и към двамата.
Младият мъж долови в гласа й нотки на съчувствие. Той се поколеба за миг, тъй като не знаеше със сигурност какви са плановете на графа и дъщеря му, но най-вече не беше сигурен, че в крайна сметка няма да се върне в спалнята си и да каже „Не си отивай“ на Флора. Не беше сигурен и относно намеренията на Клауди.
— Може да им предложите да останат още малко, ако мислите, че Люси ще бъде доволна. Завръщането ми зависи от обстоятелствата.
— Изстреляйте един куршум в някое от тези „обстоятелства“ и заради мен и Господ да ви пази.
Адам се усмихна.
— Изненадан съм, че методистките ви богове са толкова кръвожадни.
— Презвитериански, милорд, и те нямат нищо против наказването на злонамерените люде от време на време.
Не напълно разбудена, Люси погледна баща си, който я взе в ръце и сънено измърмори с типичната детска доверчивост:
— Донеси ми моята люлка за бебето Дий-Дий.
Привикнала с внезапните заминавания на баща си, тя не се беше изплашила ни най-малко от среднощната му поява.
— Обещавам. А ти помагай на Клауди да се грижи за имението.
— И също и за Джорджи и за Флора. Мога ли да им сервирам чай във всекидневната?
— Ще кажа на мисис О, че докато ме няма ти ще бъдеш домакинята — каза Адам и се усмихна на дъщеря си.
— Връщай се по-бързо, татко, защото обеща да ни заведеш да плуваме във вира, пък още не си го направил и Флора и Джорджи умират от желание да го видят.
Милицията на доброволците и злите им намерения не фигурираха в бележника с ангажиментите на детето му. А това наистина даваше известна утеха на баща й.
— Ще си дойда при първа възможност. Сега целуни татко.
След като двамата млади мъже излязоха от границите на земите на ранчото, след като бяха обсъдили подробностите, около успешното преместване на лагера на по-безопасно място, часове по-късно, когато те все още яздеха на север, Адам с изненада откри, че въпреки волята му мислите му се въртяха непрестанно около образа на Флора Бонам във вира — картините бяха толкова истински, толкова въздействащи, че по едно време той разтърси глава, опитвайки се да се отърси от тях. Подсъзнанието му обаче не можеше да бъде толкова лесно повлияно и Флора, под пъстрата сянка на върбите, излизаше усмихната от водата, показвайки все по-голяма част от пищната си голота и разтваряше ръце към него — тази тема се развиваше в най-различни вариации — като се движеше сред въображаемите пейзажи в мозъка му.
Малко преди да пресекат реката и да се появят в демонтирания лагер, изведнъж му дойде на ума, че Флора можеше и да е забременяла. Очевидно сериозността на предстоящото прибързано преселване не беше в състояние да подчини подсъзнанието му.
Обикновено жените, с които се свързваше единствено заради удоволствието, бяха опитни и също като него не бяха склонни да се занимават с каквито и да било последствия от взаимната си страст. Флора обаче не си беше послужила с никоя от известните му предпазни мерки, а неговото желание така и не беше успяло да изстине достатъчно, за да се сети за тази подробност.