— Или за китайските пирати, които успяхме да убедим да ни оставят да си вървим едва след като им даде черните си перли и ги заплашихме с писмото-пропуск, дадено ни от генерал Чен Пинг — добави баща й. — В такъв случай явно си достатъчно смела — подразни я той, — за да дойдеш на приема у семейство Фиск тази вечер, нали? Адам ще бъде там.
— Нима трябва да се проявя като малодушна?
Усмивката й беше дяволита.
— Надявам се, че няма да изпаднеш отново в настроение, за правене на сцени, скъпа — отвърна с широка усмивка графът.
— Зависи от това, какво ще каже той. Аз мога да бъда безкрайно учтива.
— От всичко личи, че пак ще трябва да играя ролята на придружителка на младо момиче.
В гласа му звучеше бащинско примирение.
— Обещавам да се държа добре — заяви шеговито Флора. — Ако и той се държи добре — добави многозначително тя.
— Споменах ли, че ще се играе с големи залози?
— Защо не ми каза това отначало — тогава щяхме да си спестим всички тези безплодни разсъждения за Адам. Обожавам високите залози.
— Предполагам — защото съм любопитен.
— За? — заинтересува се младата жена.
— За Адам Сер… и твоите чувства.
Настъпи кратко мълчание.
— Признавам, че ме привлича — каза най-после тя. — Но той интригува и много други жени.
— И на теб не ти харесва това състезание, нали?
— Струва ми се, че непостоянството му ми е неприятно. Свикнала съм с мъже, които ме ласкаят.
— Но ти презираш ласкателите.
— Разбира се.
Флора се усмихна.
— Трябва ли да проявя благоразумие по този повод?
Баща й я изгледа с любов.
— Не и пред мен — отвърна искрено той, доволен от откровения й отговор. — А преди това сме поканени на вечеря, ако искаш разбира се.
— Не ми се нрави мисълта за компанията на Елис по време на осемте блюда.
— В такъв случай защо да не отидем направо за бала?
Клепачите й се повдигнаха.
— И да опитаме късмета си при залагането.
— Те още не са те виждали като играеш, нали?
Тя се протегна лениво, с прелестна усмивка на лице.
— Не. Ще бъде наистина забавно.
— Пиеш повече от обикновено — отбеляза Джеймс, разположил се удобно върху канапето, тапицирано с кадифе винен цвят в апартамента им и кръстоса ръце зад главата си.
Облечен официално за тържеството, той чакаше търпеливо да тръгнат за семейство Фиск.
Адам не се обърна и продължи да налива, докато широката чаша се напълни.
— Това въпрос ли е или твърдение?
Той вдигна чашата в безсрамна наздравица към братовчед си.
— Това, което предпочиташ.
— Нито едно не ми допада — отвърна безгрижно Адам, приближи се и се отпусна върху един тапициран стол с модните по това време копринени ресни. — Не си ми пазач. Нямам такъв.
— Ако продължаваш в това темпо — отвърна Джеймс, като погледна към високата чаша с бърбън, — скоро може да имаш нужда.
— За?
— За да се погрижи за здравето ти.
— Напълно съм способен да се грижа сам за себе си.
Рязък отговор, даден с царствен вид. След това вдигна чашата и изля половината от съдържанието й в гърлото си.
— Тя наистина те вълнува.
— Тя?
— Кокетната лейди Флора, разбира се.
— За лекция ли трябва да се подготвя?
Адам лениво задраска с нокът по шарките на кристалната чаша, вперил тъмните си очи в Джеймс.
— Мислиш ли, че се нуждаеш от такова нещо?
— Знам, че не се нуждая. Особено от теб. Доколкото си спомням миналата зима ти се чудеше как да наредиш нещата така, че да можеш да спиш и с двете дами, които си беше набелязал, когато се появи Розали Чанти заедно с баща си бизнесмена и ти прекара остатъка от зимата погребан в онази фактория и прахоса цяло богатство, за да й купуваш разни дреболии. Та какво казваше?
— Може би казвах, че няма да можеш да направиш същото бизнес-уреждане на нещата с дъщерята на един граф — отвърна Джеймс, без да се смути ни най-малко от острата реакция на братовчед си. — Така че може би ще посмекчиш поведението си, за да не се повтарят сцени като тази от днес след обяд в апартамента на Джордж. По едно време си помислих, че ще трябва да участвам като секундант в дуел. Никога досега не съм те виждал да се държиш така грубо с жена.