— Приключихме ли вече? — попита провлечено Адам и погледна към братовчед си, повдигнал леко вежди.
— Ти не ме слушаш.
— Вече те чух.
Гласът на Адам омекна: с Джеймс бяха приятели от години и не можеше да се държи грубо с него.
— Можеш да сметнеш дълга си за изпълнен.
— Мислеше си, че ще можеш да си отидеш, както беше правил винаги досега, нали?
— И наистина си отидох.
— Не си спал с друга жена след Флора Бонам.
— Бях зает. А ти откога си водиш дневник?
— Лейди Флора обаче изглежда е намерила друг, който да я забавлява през свободното й време.
— Елис Грийн ли? Не мисля.
Беше усетил същото силно привличане, когато се бяха срещнали отново и беше забелязал огъня в очите й.
— Та така, какво друго мислиш да правиш, освен да се напиеш до неконтролируемост? Нямаш ли намерение да попиташ нея самата?
— Защо да не й изпратя бележка — отвърна саркастично Адам. — Бихте ли искали да ме чукате, лейди Флора? Тази вечер имам малко свободно време.
— Изолда е извратила разбиранията ти. Преди не беше толкова дяволски пресметлив. Защо да не бъдеш искрен. Флора Бонам не ми прилича на някоя превзета мома. Свикнала е да има ухажори, умна е, независима и очевидно много взискателна при избора си на съпруг, в противен случай вече щеше да е омъжена. А ти дори не си свободен. И тя го разбира прекрасно.
— Не споменавай Изолда — каза мрачно Адам. — Тя унищожи не само последните пет години от живота ми, а вероятно и моето бъдеще. Освен това — продължи с изобразено на лицето му нещо като усмивка той, — струва ми се, че вярваш прекалено много в благоразумието на жените. Флора за малко не се нахвърли отгоре ми този след обяд, ако все още си спомняш.
— Докато ти беше очарователно арогантен. Дори аз разбрах, че намекваше за нещо друго, когато заговори за дантелите.
— Дявол да го вземе, тази вечер преливаш от съвети — запротестира Адам. — Ще имам нужда от още пиене, ако възнамеряваш да обсъждаш характера ми.
— Не прекалявай с пиенето — смъмри го със слънчева усмивка на лицето Джеймс, — или няма да можеш да й се харесаш.
— Мислех, че тя не ти допада — каза предизвикателно братовчед му и постави празната чаша върху гърдите си, докато стоеше все така полуизлегнат на луксозния стол. — Мислех, че тя отвлича прекалено много вниманието ми — добави тихо той. — Мислех, че искаш да се отдам изцяло на нашия клан.
— Почти не си се усмихвал, откакто Флора си отиде. А и — младият мъж се усмихна, — милицията скоро ще се разтури, така че няма да се нуждая от цялото ти внимание. Като говорим за това — колко е часът?
Адам извади часовника от бялата си атлазена жилетка и отвърна съучастнически:
— Във Форт Бентън е девет часа.
Красивите му устни се извиха в лека усмивка.
— Вечерта на първи юли — допълни, като подчертаваше всяка дума той. — Мар вероятно е влязъл в града тази сутрин. А сега вече сигурно е пиян-залян.
— Или посрещнат подобаващо от неприятелите си.
Адам въртеше празната чаша между дланите си. Усмивката му стана по-широка.
— Като се замисля, май наистина не се нуждая от повече пиене тази вечер.
Когато влезе в големия дом на Харолд и Моли Фиск, Адам Сер се чувстваше в по-добро настроение от когато и да било през последните седмици. Той приветства сърдечно домакините си, похвали главния банкер на Елена, че го беше уговорил да купи от последната емисия железопътни акции, които се бяха покачили двойно през изминалия месец, направи комплимент на Моли за роклята й и за цветята, украсяващи огромния вестибюл, съгласи се с двамата, че Монтана имаше нужда губернаторът й да се завърне и изобщо излъчваше добро разположение на духа.
Това му състояние му помогна дори да понесе гледката на Флора, въртяща се в ръцете на Елис Грийн на дансинга — той измина почти без да се огледа разстоянието от балната до игралната зала в задната част на къщата. „Тя има право да танцува с когото пожелае“ — припомни си той.
— Видя ли я? — попита Джеймс, който заедно с братовчед си, мина почти тичешком по постлания с килим под.
— Видях я. Бял тюл върху бял копринен атлаз, бродерия във формата на лалета — много скъпа рокля на Уърт — заяви рязко Адам. — Императрица Йожени носеше нещо подобно миналата пролет в Тюйлери.
— Пиян ли си?
Джеймс не беше го чувал никога да говори така отсечено.
— Ти не ме остави, ако си спомняш. За нещастие съм напълно трезвен.
По дяволите, тя можеше да танцува колкото си иска с усмихнатия, загладения като меча мас Елис Грийн, дори цялата нощ, напомняше му гласът на разума.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Да играя на карти.