— Имам предвид с нея.
— Да играя на карти.
— Явно не знаеш какво ще правиш.
Адам изгледа недоволно братовчед си.
— Опитвам се да огранича правата си на избор в рамките на законността — изсумтя в отговор той.
Тази вечер Флора танцува с не само с Елис, а и с още много партньори, тъй като поканите валяха една след друга и тя кокетно прие няколко от най-настойчивите. Същевременно обаче тя непрекъснато държеше под око часовника и по някое време, когато отново дойде ред на Елис, младата жена предложи да отидат да играят покер.
— Покер? — попита с невярващ глас той и се вгледа в обърнатото й нагоре към него лице, като че му беше поискала парче от луната. — Обикновено дамите не се занимават с покер. Не би ли предпочела да играеш вист?
— Не — отвърна тя. — Играе ми се покер. Татко казва, че е много вълнуващо.
Елис се изкашля преди да отговори, а красивото му лице се смръщи леко.
— Играта на покер може да се окаже прекалено вълнуваща за теб, скъпа. Залозите са високи.
— Прекрасно — възкликна Флора. — Тогава да вървим.
— Баща ти би ли одобрил това? — попита строго той.
— Аз разполагам със свои собствени пари, Елис. Не е нужно да одобрява.
В гласа й се долавяше леко раздразнение.
— Ясно.
Фактът, че Флора беше наследила парите на майка си, беше известен на всички. Богатствата, които янките бяха натрупали от корабоплаването по време на Гражданската война бяха достигнали фантастични размери.
— Въпреки независимостта ти — настояваше младият мъж, сигурен съм, че ако баща ти научи, не би одобрил намерението ти да рискуваш такава сума от парите си.
— Точно поради тази причина те са мои, Елис, така че да мога да правя с тях каквото си поискам — отчетливо произнесе Флора, като че способността на събеседника й да разбира, не беше съвсем наред. — Искам да играя.
И тя внезапно спря да танцува.
— След като настоявате, лейди Флора — заяви неохотно той. — Но, предупреждавам ви, това не е редно. А Харолд не обича жени да се месят в игрите му.
— Харолд изглежда толкова мил — изгука театрално Флора, без да се впечатлява от усилията на Елис да я разубеди, безразлична към южняшките му разбирания за благоприлично държание на дамите. — Нека все пак опитам — може да ме остави да изиграя едно-две раздавания.
Джордж Бонам се беше присъединил към Адам доста по-рано тази вечер. Флора влезе с Елис Грийн в игралната зала към полунощ и когато стигна до масата за покер, рече с ослепителна усмивка, предназначена за всички играещи:
— Имате ли нещо против да се включа при следващото раздаване?
Харолд Фиск, който заклеймяваше жените-картоиграчи, сам се спусна да донесе по-удобен стол за Флора. Тя му се усмихна и се разположи сред облак бял тюл и бродирани алени лалета, докосна леко брадичката му със сгънатото си ветрило и го погледна безпомощно.
— Нямам търпение да играя с вас, мистър Фиск. Чувала съм, че сте един от най-добрите.
„Един на нула за дамата“ — помисли не особено доволен Адам. В края на думите й Харолд Фиск вече беше забравил, че е женен.
— На какво играем? — попита със сладък гласец младата жена, виолетовите й очи обходиха насядалите около масата, пълни с привидна невинност.
Тя изхлузи от китката си ветрилото, изработено от слонова кост и дантела, постави го на масата и прилежно заоправя тюленото облаче на рамото си — чувствен, характерен жест, пресметнат така, че да задържи погледите на всички присъстващи мъже. Прекрасните й рамене и ръце блестяха на светлината на лампите. Ниското деколте на роклята разкриваше голяма част от великолепните й гърди, атлазената й кожа беше обградена от тюл и панделки.
— На играта, която предпочитате, миледи — отвърна припряно Харолд, като се опитваше да не гледа към полуголата й гръд.
— Хм.
Тя вдигна поглед към Елис, който беше седнал на един стол до нея.
— Ще ме посъветвате ли нещо?
— Защо просто не изтеглите сама. Така няма да е особено сложно.
— Съгласни ли са всички?
Беше променила гласа си, придавайки му момичешка стремителност, което накара всички мъже да я погледнат възхитени.
Е, почти всички. Адам се облегна назад в стола си, тъмните му очи гледаха студено, а лорд Холдейн мислеше, че беше най-добре да се откаже сега, след като Флора беше заела мястото си на масата. Тя го беше надминала в майсторството си в играта на карти още преди да напусне ученическата скамейка.
Младата жена игра доста въздържано по време на първите три раздавания, загуби малко пари, нито веднаж не поиска да вдигне залога, а се задоволяваше с вече установения, преценяваше всеки играч поотделно и стила му на игра. В случаите, когато Елис се навеждаше напред, за да я посъветва, тя му благодареше мило и изпълняваше препоръките му. Когато Флора поиска чаша шампанско, няколко от мъжете, наобиколи масата, за да наблюдават играта, скочиха, за да изпълнят желанието й.