— Серви — съгласи се Флора.
Сред наблюдателите настана вълнение. Възможно ли беше и двамата да блъфират? С петдесет хиляди на масата? Или пък при раздаването и двамата бяха получили карти, достойни за тази сума?
— Ще видим — заяви младата жена, без да обръща внимание на коментарите наоколо, нетърпелива да спечели колкото може повече от парите на Адам.
Държеше в ръцете си фул — три попа и две аса. Победата, която предвкусваше я подтикна да предприеме една безразсъдна, но в синхрон с желанията й стъпка.
— Бихте ли се заинтересували от един дребен допълнителен залог? — запита тихо тя, във виолетовите й очи проблясваха дръзки светлинки.
— Разбира се.
Ни най-малко колебание и авантюристичен блясък в тъмните му очи.
Флора взе парче хартия от сребърния поднос, потопи перодръжката в кристалната мастилница и написа няколко думи. После сгъна листа и му го подаде.
Там пишеше:
„Моята стая за двайсет и четири часа. По правилата на победителя.“
Мисълта да остане насаме с привлекателната лейди Флора почти извика усмивка на устните му и ако от картите му не зависеха сто хиляди, щеше да се поддаде на желанието си. Той се присегна за хартия и перодръжка и каза с безизразна физиономия:
— Съгласен съм с това, но ще вдигна още малко допълнителния залог.
И написа припряно:
„Моята стая за четиридесет и осем часа. Без правила.“
После подаде сгънатия лист над зеленото сукно на масата.
Когато Флора прочете написаното, тя усети как кръвта й кипва — никакви правила, четиридесет и осем часа необуздан секс… каква фантазия.
— Винаги ли вдигате залозите? — попита младата жена.
Гласът й не издаваше нищо от чувствата й.
— Само когато си заслужава — отвърна все така спокойно Адам.
Тя постави картите си една след друга върху масата — те бяха прекрасно съчетание от цветове.
— Печеля — заяви тържествуващо тя.
— Имам два чифта.
— Съжалявам, мистър Сер, това не е достатъчно.
Усмивката й излъчваше задоволство.
— Мой длъжник сте.
И тя посегна към купчината жетони.
Когато обаче младият мъж сложи картите си на масата, сред наблюдателите премина вълна от шепот.
Тя вдигна поглед.
Два еднакви чифта — на другия край на масата беше наредено каре двойки.
— Загубихте — каза тихо Адам, наведе се напред, покри дланите й със своите, за да привлече вниманието й.
Жетоните, които тя беше почнала да събира, се разпиляха в безпорядък.
— Стая 28 — произнесе едва чуто той. — По което и да е време тази нощ.
— Не мога — прошепна шокирано тя.
Веждите му се повдигнаха, а натискът на ръцете му върху нейните се увеличи.
— Искам да кажа тази нощ… — обясни тя. — Не знам…
— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — отвърна с усмивка той.
След това пусна ръцете й, облегна се назад на стола си и добави със светски тон:
— Щастлив съм, че имах възможността да играя с толкова компетентен партньор, лейди Флора.
— Играта беше интересна, мистър Сер — отговори неопределено тя.
— Може да планираме мач-реванш в най-скоро време — предложи той.
Скритият смисъл на думите му не остана тайна за нея.
— Колкото може по-скоро, господин графе — отговори, натъртвайки на думите си тя, нещо което не се дължеше единствено на недоволството й от неговата настойчивост.
— Надявам се, че няма да ме караш да чакам прекалено дълго — прошепна той, докато събираше четирите двойки и ги пъхна в джоба си.
— Ще видя какво мога да направя.
Тогава Адам се изправи, като че имаше предварително уговорен ангажимент и се поклони грациозно на Флора.
— До следващата ни среща, миледи — каза галантно той.
Открояваше се сред наобиколилите ги мъже — беше по-висок и по-красив от десетина от тях, събрани заедно — тъмна, хищна сила във вечерен костюм. Той кимна към останалите и каза на домакина:
— Ще взема печалбата си по-късно, — и излезе от залата.
Тълпата от наблюдатели се разтвори, за да му направи път, с изписано по лицата им онова страхопочитание пред тези, които са имали особено голям късмет.
Впрочем тази Флора също беше сред малката група на богоизбраните — беше спечелила сто и двайсет хиляди долара. Надяваше се да успее да уреди и нещата така, че четиридесетте и осем часа с Адам Сер да не бъдат само многообещаваща перспектива.
Ръцете й трепереха леко, докато събираше жетоните си, изгаряше от нетърпение. Адам притежаваше наистина рядък талант да доставя удоволствие на жените и либидо, способно да удовлетвори необузданите му желания.
Най-нелогично в съзнанието й се оформи една картина — вдъхновена от прочетен отдавна текст — бегачи, които изминавали с голяма скорост големи разстояния от покритите със сняг планини до Рим, за да занесат лед на императора.