Адам Сер й напомни за това.
Качествата му бяха достатъчни, за да достави удоволствие на една императрица.
Беше толкова красив, че можеше да изкуси и някой весталка.
Криеше груба примитивна сила под очарователната си грациозност и учтивост.
И беше неин за четиридесет и осем часа…
Подобни разгорещени мисли изпълваха съзнанието и на Адам, докато крачеше през дългия вестибюл и алените, облицовани с брокат стени и фалшивите портрети на предците на домакините се набиваха в периферното му зрение.
Флора Бонам беше неговата награда — едно многообещаващо възнаграждение за четирите му двойки.
Той отиде да се сбогува с домакинята си, извинявайки се с предварително уговорена среща, но тя го придума да остане.
— Но вие обещахте да танцувате с Хенриета тази вечер и тя ще бъде много нещастна, ако не изпълните обещанието си.
Как можеше да откаже подобен безсрамен натиск, когато въпросната племенница на Моли — Хенриета, стоеше до леля си.
— Извинете ме, мис Хенриета — отвърна Адам.
Усмивката се появи без усилие на лицето му — имаше стабилен тренинг след всичките години, през които беше преследван от жените.
— Залозите се покачиха толкова много на нашата маса, че загубих представа за времето. Искате ли да танцуваме?
— С най-голямо желание, Адам.
Физиономията й се промени незабавно и самодоволната й усмивка издаде разглезената млада дама, получила дрънкулката, за която е плакала.
Верен на дълга си той й подаде ръка, както беше правил вече хиляди пъти на хиляди други балове и поведе мис Хенриета Фиск към балната зала под сияещия поглед на домакинята.
— Липсвахте ми тази вечер — съобщи младото момиче. — Но лелка каза, че чичо Харолд винаги привличал най-симпатичните мъже в залата за игра. Радвам се, че се върнахте оттам.
Тя говореше със собственически маниер. В мозъка на Адам просветнаха предупредителни светлинки.
— Високите залози привличат много хора — заяви любезно той, без да отговаря на коментара й.
Племенницата на Моли беше обявила любовта си към него още миналия месец, затова младият мъж действаше много предпазливо. Нежните девици с пълни с любов погледи винаги го бяха притеснявали. Молеше се валсът да бъде по-кратък.
Малко по-късно Хенриета въздъхна, големите й сини очи се изпълниха с копнеж и тя каза:
— Танцувате божествено, Адам.
И се облегна върху му.
Младият мъж се завъртя, за да може да се поотдалечи от нея, в този случай той беше по-заинтересованият от спазване на известно приличие. Хенриета беше настроена прекалено романтично. Той вече не за първи път се питаше дали Моли и Харолд, които определено правеха всичко възможно, за да подкрепят увлечението й, не гледаха на настоящото му семейно положение само като на временна пречка за плановете им. Разводите в Монтана бяха проста и бърза процедура.
— Вие също танцувате прекрасно — отвърна Адам, като се надяваше гласът му да звучи доброжелателно. — В Чикаго ли се научихте?
— О, да, последната година ме учеше най-скъпо платеният учител по танци. Той знаеше всяка новопоявила се модна стъпка. А вие къде се научихте да танцувате така божествено?
„В един парижки бордей на петнадесетгодишна възраст“ — помисли си разчувстван младият мъж. Тереза беше на шестнайсет, сладко селянче от Прованс. Двамата бяха прекарали заедно цяла седмица в изучаване на телата си, в посещаване на всички нощни заведения, където се танцуваше и в свирене на испанска китара — танцьорите на фламенко бяха високо ценени през онази година в Париж.
— Учителят ми по танци беше един стар венецианец, който баща ми нае по време на една от обиколките си из Италия. Много сериозен и скучен — отвърна Адам.
— Истински божествено. Ходила съм в чужбина само веднаж, но сега, след като вече съм достатъчно възрастна за да бъда представена в кралския двор, мама ще ме вземе със себе си. Мисис Макнайт обещала на мама да ни запознае с една баронеса, която ще се заеме с въвеждането ми в обществото.
Младият мъж погледна към украсения с бели рози часовник над вратата. Почти един и половина. Колко още щеше да продължава този валс?
— Дворът на Наполеон ще ви хареса много. Много по-живописен и забавен е от този на Виктория. А и там ще срещнете много американци.
Императорът допускаше в двореца си много новозабогатели американски фамилии, какъвто беше случаят и със семейството на Хенриета. Старият режим обаче, който бойкотираше императора-парвеню, се отнасяше презрително към обкръжението му, което сравняваше с театрален маскарад.