Малко след три Адам чу почукване. Той се изправи с гъвкаво движение и се отправи към вратата.
Преди да успее да достигне до нея, ударите се повториха, настойчиво и нервно. Щом отвори вратата, Флора припряно се шмугна в стаята.
— Знаеш ли колко много хора все още се разхождат по коридорите в три сутринта? — прошепна тя и пусна брезентовия си куфар на пода пред краката му. — Дяволски много — отговори си сама тя, като въздъхна облекчено, че никой не я беше забелязал.
Едва тогава младата жена се усмихна на домакина си, като че внезапно си беше спомнила за добрите маниери.
— Трябваше да те накарам да измислиш плана за изчезването ми — рече тя със същата топла усмивка, която беше виждал безброй пъти в съзнанието си, откакто я беше изоставил спяща преди няколко седмици.
— Ти очевидно вече си го направила — отвърна Адам и вдигна от земята куфара й.
— Само по една случайност, а не благодарение на теб — отвърна тя, въпреки че гласът й звучеше развеселено, а не недоволно. — Видях Джеймс във фоайето, когато двамата с татко се върнахме от приема у семейство Фиск.
— Той тръгва към лагера.
— Официалната версия е, че и аз съм тръгнала с него. Той прие охотно да ми сътрудничи в набързо изготвения план. Папа не зададе излишни въпроси. С него ще се срещнем след няколко дни в лагера на Четиримата вождове. Джеймс дори дойде в апартамента ни и изчака, докато приготвя багажа си. Много е мил.
— Докато не стане „страшно мил“.
Флора се усмихна, виолетовите й очи гледаха дяволито.
— Обичам, когато си ревнив.
— Заблуждаваш се — прошепна развеселен Адам.
— Може би все още мога да догоня Джеймс — предложи със сладък глас тя.
Младият мъж скочи невероятно бързо, ритна куфара, взе я в обятията си, притисна я и произнесе много тихо:
— Опитай само…
— Ммм… ще направиш ли така, че да си заслужава оставането ми тук?
— Определено.
— Такава сигурност, милорд.
— Не си излизала от мислите ми… откакто напуснах ранчото. А тази вечер те чаках в продължение на — той хвърли поглед към часовника, — час и седемнайсет минути…
— Оползотвори ли добре това време?
— Така мисля.
Изкусителната му усмивка беше прекалено близо.
— Проявявал си се винаги превъзходно и без предварително планиране — каза тя, а дъхът й затопляше брадичката му, — така че потрепервам при мисълта какво би станало, щом предварително старателно си обмислил всичко.
— И то изключително старателно — отвърна Адам, като се наведе да целуне връхчето на носа й, — за всеки един от четиридесет и осемте часа.
— Четиридесет и осем часа — прошепна тя. — Истинско блаженство. Никога досега не сме били заедно повече от една нощ без прекъсване. Невероятно щастлива съм, че не спечелих залога.
— Не толкова щастлива, колкото съм щастлив аз — прошепна той, а черните му очи я изгаряха. — А сега нека да махнем тези дрехи по теб. Язденето, което те очаква тук, не изисква никакво облекло.
Той я поведе към спалнята, настани я на края на леглото и започна да разкопчава блузата, която носеше с черната си пола за езда. След третото копче корсажът се разтвори и разкри пищните й гърди, показващи се иззад тюркоазената коприна.
— Джеймс те е видял в този вид? — рече тихо Адам. — Без долна риза или корсет?
В гласа му се долавяха недоволни нотки.
— Съжалявам — опита се да го успокои тя, усещайки предизвикателството в думите му. — Бързах. А докато свалях балната си рокля махането на всички катове фусти и долни дрехи ми отне толкова много време, че се облякох по възможно най-семплия начин.
— Човек може да види зърната ти под блузата.
Той притисна финия плат към гърдите й. Зърната й действително се очертаваха ясно.
— Не съм искала да изглеждам предизвикателно — прошепна Флора.
Лекият натиск по зърната й предизвика тръпки, които се разпространиха надолу по гръбнака й.
— Сигурна съм…
Тя си пое дъх, тъй като топлата вълна достигна до бедрата й.
— …че никой не забеляза.
— Може би — измърмори със смръщен и недоволен вид Адам, докато продължаваше да я разкопчава. — Стой тук — нареди той и постави ръце върху раменете й, за да даде по-голяма яснота на командата. — А когато седна ей там, — кимна той по посока на прозорците, — стани и тръгни към мен.
Той я пусна, прекоси стаята и се настани в украсения с дърворезба и скъпа тапицерия стол. Тъмните му очи се присвиха, докато я оглеждаше критично.