Гласът му се беше превърнал в кадифен шепот.
— Имаш нужда от подхранване.
— Предполагам, че като практикуващ развратник — отвърна тя, — познаваш добре и цениш добрата храна.
— Естествено — отговори той, докато смъкваше панталоните си.
После ги захвърли на една страна и се обърна да я погледне.
— Но ако гнева, който долавям в гласа ти е насочен срещу мен, може би ще бъде по-добре да пооправя лошото ти настроение преди закуска…
— Не, благодаря — каза Флора, недоволна от дяволската му самоувереност. — Не желая да ме докосваш.
— Скъпа, защо е нужно да говориш такива неща, когато сама знаеш, че обичаш да бъдеш докосвана.
Той се облегна назад, като че обсъждаха философския въпрос за упадъка на древния Рим.
— Не са ми нужни причини — отвърна раздразнено младата жена, докато той стоеше изтегнат срещу нея на канапето и мощното му бронзово тяло беше истинска наслада за окото. — Господи, Адам, винаги ли имаш ерекция?
— Да, когато съм с теб.
— Трябва ли да бъда поласкана?
Той вдигна рамене.
— Вероятно — отговори спокойно младият мъж. — Защо обаче вместо поласкана да не бъдеш изчукана? Пък е и малко рано да будим кухненския персонал.
— Как бих могла да откажа на едно толкова възпитано предложение? — измърка тя, като повдигна иронично едната си вежда.
— Заповядай, обслужвай се.
Адам кръстоса ръце зад главата си и затвори очи. И зачака.
Беше преброил наум до двайсет, когато чу първото шумолене. Тя развързваше пеньоара си. После диванът потъна под тежестта й и тя се настани до него. Той спря да брои, когато усети пръстите й около члена си.
После двамата лежаха, притиснати един към друг, докато удоволствието затихна до по-поносими размери като се целуваха и наблюдаваха как изгревът оцветява небето в прекрасни огнени и кайсиеви цветове.
Превъзнесени от нежната хармония помежду им.
Рязко почукване на вратата прекъсна съзерцанието им.
— Камериерката с утринното кафе, сър — извика някакъв женски глас.
— Това трябва да е дело на Джеймс — рече Адам и се изправи с въздишка. — И неговото чувство за хумор — добави той, като се протегна да вземе халата, захвърлен на страничната облегалка на канапето. — Един момент! — извика той, така че камериерката да го чуе. — Искаш ли да отидеш в спалнята? — попита той, като погледна към лежащата Флора.
Тя поклати глава.
— Не познавам никой в хотела освен татко, а това очевидно не е той. Така че какво значение има? Подай ми халата.
Адам й подхвърли сивата копринена дреха, огледа стаята, за да намери подходяща повърхност за подноса с кафето и изборът му се спря на една масичка до вратата, след което каза напълно без каквато и да било връзка с времето, мястото и обстоятелствата:
— Някой път ще трябва да те заведа в Париж.
— Чакай да проверя първо в бележника с разписанието си — каза с усмивка Флора, докато пъхаше ръката си в огромния халат.
Разбираше напълно странния му импулс. Тя чувстваше същото задоволство, като че двамата бяха прекарали заедно цели години по хотелските стаи, като че бяха се събуждали и пили сутрешното си кафе в непознати градове в продължение на десетилетия.
Младият мъж се наведе, завърза вместо нея халата й и нави ръкавите така, че ръцете й да се покажат.
— Бузите ти са розови като на дете — прошепна той, като деликатно прокара пръсти по поруменялото й лице.
— Ти си този, който прави това с мен — каза тихо тя, усещайки че ненаситното й желание да го има се пробужда отново, като че всичките й сетива бяха настроени да приемат и най-лекото му докосване, като че едва доловимия допир на пръстите му беше дал сигнали на тялото й да се разтвори за него и да се предложи, за да му достави удоволствие.
— Веднага се връщам — рече тихо Адам.
Усмивката, с която я погледна, беше топла, изпълнена с любов.
Флора се изправи в седнало положение, после се изви, коленичи и подпря ръце на облегалката на дивана, за да може да вижда младия мъж, който се беше отправил към вратата. Широкоплещест и строен, увит в бургундскочервения копринен халат, голите му стъпала бяха фини, шумът от стъпките му потъваше в килима, движенията на мускулите му бяха гъвкави и силни, поразяващи с красотата си.
Когато извади резето, вратата се отвори с неочаквана сила и някаква странно облечена камериерка със светлосиня рокля под колосаната престилка и шапка с пера в покритите й с ръкавици ръце нахлу в стаята.
— Надявам се, че нямате нищо против, Адам, но трябваше непременно да ви видя и…
При вида на Флора, надничаща иззад облегалката на дивана, Хенриета Фиск прекъсна рязко обясненията си. Тя огледа стаята и забеляза разхвърляните по килима дрехи на Адам, прередените мебели в стаята и разрошените коси и пеньоара на Флора. Гневът й се разрази като пожар.