— Не! Татко също печели много пари, както и чичо Харолд, а ние съвсем не сме над правилата.
— Спомняш ли си, когато баща ти покани президента на вечеря?
— Разбира се. Мама накара да сменят декорациите на цялата къща.
— Е, та баща ти е приятел с президента, защото е много влиятелен и богат бизнесмен. Но можеш ли да си представиш президента Джонсън на вечеря у твоя шапкар?
— Лельо Моли! Та как би се съгласил?
— Точно така. По същия начин аристократите са по своему особени и ценени, така както е ценен президентът или баща ти в света на бизнеса. Само че влиянието на аристократите се дължи не само на парите им, а и на техния произход. Това обаче не може да се купи и точно поради синята си кръв те заемат по-особено място в обществото. С това се съобразява дори и законът. Те правят това, което им харесва и ако Адам Сер и Флора Бонам са решили да останат цял месец в хотелската стая, не остава друго, освен да им пожелаем приятно прекарване. А когато решат да я напуснат, тогава ще видим какво можем да направим, за да предизвикаме интереса на Адам към теб.
— Тя няма да остане дълго, нали — попита замислено Хенриета, а смръщеното й лице се разтегна в усмивка.
— Разбрах, че лейди Флора заминава за Юкатан в края на лятото. А в тропиците има какви ли не ужасни болести и трески.
— Тя може да умре! — възкликна въодушевено Хенриета.
— Това наистина е възможно — съгласи се леля й не така ентусиазирано, но с не по-малък интерес по въпроса.
Откакто съпругата на Адам го беше напуснала окончателно преди известно време, тя беше започнала да гледа на него като на прекрасна партия за племенницата си. За разлика от повечето по-малки синове на благороднически семейства, изпратени от роднините си в западните части на Америка, докато отзвучат породените от тях скандали в Европа, Адам Сер притежаваше огромно богатство. Той не беше просто по-малкият син, който се стремеше единствено да уреди живота си в някое имение в Англия или Франция. Той беше по-малкият син на един много богат херцог или по-точно понастоящем беше по-малкият брат на един много богат херцог.
— Така че както виждаш — продължи с разумните си доводи Моли, — трябва само да изчакаме Флора Бонам да си тръгне. Ти си едно привлекателно осемнадесетгодишно момиче. Кой мъж не би бил привлечен от теб?
— Прекрасно! Вече е юли. След около месец Адам ще бъде само мой. Мислиш ли, че ми е ядосан, задето нахлух така в апартамента му?
В гласа й неочакване се прокраднаха нотки на благоразумие. Нещо типично за една разглезена дъщеря на богати родители — тя рядко си задаваше въпроси за мотивите на своето поведение.
— Защо да не му се извиня от твое име? Сигурна съм, че Адам ще разбере младежкия ти ентусиазъм.
— Наистина ли ще направиш това, лелче? Това би било божествено! О — плесна с ръце Хенриета, — нямам търпение да дойде краят на лятото!
Моли Фиск не беше глупачка. Разбираше, че Адам Сер може да има всяка жена, която пожелае както тук, така и в чужбина, но също така разбираше, че беше избрал Монтана за свой дом. Само че малко жени биха се съгласили да прекарат живота си на границата. Защо Хенриета да не бъде неговата жена, разбира се с подкрепата на бащините й милиони? Защо не, наистина? В главата й отново започнаха да се въртят годежни планове.
— Така, няма да казваме на чичо ти нищо за всичко това, а в случай, че някой те е видял тази сутрин, искам от теб само да отричаш. Както и аз — добави тя, запазвайки историята за неделното училище за краен случай. Но засега нямаше защо да обърква Хенриета с допълнителни възможности. Тя беше едно не особено интелигентно младо момиче.
— Била си тук при мен и двете сме закусили рано. Ще говоря и със слугите. Така. Колко хубаво. Всичко е уредено.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Тъй като времето, нещо характерно за месец юли по тези места, беше много горещо, прозорците на апартамента бяха широко отворени и дантелените завеси от време на време леко се полюляваха от случайно повелия ветрец. Уличните шумове навлизаха безпрепятствено.