Работата е там, че онази привечер сеньор де Кеведо се намираше по обичая си на парадното стълбище на „Сан Фелипе“, докато цял Мадрид се точеше по улица „Майор“, след края на боя с бикове, който впрочем не му допадаше особено. Щом забеляза появата на капитан Алатристе, който се разхождаше с преподобния Перес, Фадрике Едноокия и мен, дон Франсиско се сбогува благовъзпитано с компанията. Тогава бе невъзможно да предположа доколко онази среща щеше да усложни житието ни, поставяйки в опасност живота на всички и в частност моя, и как Съдбата се забавляваше, чертаейки чудновати комбинации с хората, с делата им и с опасностите, на които се излагаха. Ако в онази привечер, докато дон Франсиско идваше към нас с обичайната си приветлива усмивка, някой беше казал, че загадката с откритата тази сутрин мъртва жена щеше да бъде свързана по някакъв начин с нас, усмивката, с която капитан Алатристе поздрави поета, щеше да замръзне на устните му. Ала никога не се знае какво ще покажат заровете, а те винаги започват да се търкалят, преди човек да го е забелязал.
— Налага се да ви помоля за една услуга — рече дон Франсиско.
Между сеньор де Кеведо и капитан Алатристе подобни думи си бяха чиста формалност; това стана ясно от почти укоризнения поглед, който капитанът му отправи, щом чу думите му. Бяхме се сбогували с йезуита и с аптекаря и сега вървяхме покрай навесите над сергиите, разположени около фонтана при „Буен Сусесо“ на „Пуерта дел Сол“, по чиито перила сядаха безделниците и слушаха ромоленето на водата или гледаха фасадата на църквата и на Кралската болница. Те крачеха пред мен, рамо до рамо. Спомням си тъмното облекло на поета, плаща му, преметнат през ръката, до тъмнокафявата дреха, късата пелерина и пристегнатите чорапи на капитана, препасан с пояс, от който висяха шпага и кама. Така вървяха двамата в колебливата светлина на отиващия си ден.
— Премного съм ви задължен, дон Франсиско, така че няма защо да подслаждате хапа — каза Алатристе. — Най-добре ще е да преминете направо към второ действие.
Чу се тихият смях на поета. Съвсем наскоро, на няколко крачки оттам, точно по време на второто действие на една комедия на Лопе де Вега15, дон Франсиско се бе притекъл на помощ на капитана в разгара на една тежка схватка, когато ударите на шпагите се сипеха като градушка. Това беше по време на приключението с англичаните.
— Става дума за едни приятели — рече дон Франсиско. — Хора, които уважавам. Те искат да разговарят с вас.
Беше се обърнал да провери дали аз слушам разговора; и сякаш се успокои, щом видя, че погледът ми се рееше из площада. При все това, аз следях внимателно думите му. В онзи Мадрид и в онази Испания едно будно момче порастваше бързо; и макар да бях още невръстен, бях научил много неща, защото да си наясно с всичко не носи вреда, а точно обратното. В живота не е лошо да знаеш, лошо е да показваш, че знаеш. Опасно се оказва понякога да не проявяваш дискретност и да разкриваш, че знаеш нещо повече, вместо да рискуваш да те счетат за простодушен човек, който знае малко. Винаги е добре да предугадиш музиката, преди да почне танцът.
15
Лопе де Вега (1562–1635 г.) — Драматург, най-видният представител на Златния век на испанската литература. Голям авантюрист, с бурен любовен живот, той е и изключително продуктивен. Още приживе се радва на невероятен творчески успех. Въвежда нови правила в комедиографията. Разработва основно темата за честта на човека — благородник, гражданин или селянин. — Б.р.