- Аз пък разполагам с нещо уникално. Нещо, което само човек, натрупал състояние, може да си позволи. Тоест, не е за всеки.
- И какво е то?
- Пеперуда - отвръща тя.
- Пеперуда ли? - изсумтява той. - В днешно време не са останали много. -Това е самата истина. Пеперудите са много редки. Преди година, година и нещо, Преша бе видяла няколко пеперуди, незначителен признак на възраждане.
- Всъщност е играчка.
- Играчка ли?
Децата вече не разполагат с играчки. Всъщност играят със свински пикочни мехури и парцалени кукли.
- Дай да погледна.
Тя поклаща глава.
- Няма смисъл да я гледаш, ако нямаш пари да я купиш.
- Нека само я погледна.
Тя въздиша с престорено раздразнение. После изважда пеперудата и я показва.
- По-близо - казва мъжът.
Чак сега тя забелязва, че и двете му очи са пострадали от Детонациите, едното доста по-зле от другото.
- Обзалагам се, че като малък си имал истински играчки - подхвърля Преша.
Той кима и пита:
- Какво прави?
Тя навива фигурката и я поставя в ръчната количка. Пеперудата започва да пърха с крила.
- Чудя се какво е било да растеш по онова време. С всичките онези Коледи и рождени дни - казва тя.
- Като малък вярвах в чудеса. Можеш ли да си представиш? - казва той и килва глава настрани, загледан в играчката. - Колко струва?
- Обикновено ги продавам скъпо. Това е нещо като сувенир от изгубеното минало. За теб обаче... Ще ти ги дам само за няколко коренчета, онези, които са ти останали. Имаме нужда от тях.
Той й подава кошницата, тя изсипва корените в торбата си и му дава пеперудата.
- Ще я подаря на сина ми. Не му остава много време - казва Кепърнес. Преша вече се е обърнала да си върви. Тогава чува тракането на навиващия механизъм, а после и пърхането на крилата. - Това ще го ободри.
„Не - казва си тя. - Върви. Не задавай въпроси.“ - Но Преша помни добре сина му. Много мило хлапе. И куражлия. Изобщо не заплака, докато дядо й зашиваше раната на врата му, въпреки че нямаше нищо срещу болката.
- Какво е станало с него?
- Нападна го едно Пясъчно създание. Беше излязъл на лов край полята, недалеч от пустинята. Видял окото му да примигва от земята, след което съществото го повлякло навътре в пясъка. Майка му била с него и го измъкнала. Но онова нещо го ухапало. А кръвта му се инфектира.
Пясъчните създания са същества, слели се със земята, а в градовете - с рухналите сгради. Повечето от тях измряха скоро след Детонациите поради липса на препитание, уста или храносмилателна система. Но част от тях оцеляха, защото след мутациите се превърнаха повече в скали, отколкото в хора, а други, слели се със животни - защото започнаха да действат в сговор със зверовете. Когато се рови из руините на града, Преша е нащрек за Пясъчни същества, които могат да изникнат изневиделица, да сграбчат крака й и да я повлекат надолу. Досега обаче никога не е излизала извън града, където момчето е било нападнато. Там, на това място, има същества, слели се със земята. Чувала е, че могат да бъдат забелязани как примигват от покрития с пепел пясък на Мъртвите полета. Чувала е също, че много от сървайвалиститет. които преди Детонациите били убедени, че се задава началото на Края на света, и се преселили в горите, след това се слели с дърветата.
Чувала е, че такова едно ухапване е ужасяващ начин да намериш смъртта си. Понякога детето получава апоплектичен пристъп и на устата му избива пяна. Преша бърка в торбата, за да извади грудките.
- Не знаех - казва тя. - Слушай, задръж и грудките, и пеперудата.
- Не - отвръща Кепърнес и прибира пеперудата в горния вътрешен джоб на палтото си. - Наскоро видях дядо ти. И той не е много добре, нали? Всички имаме болни близки. А сделката си е сделка.
Преша не е сигурна какво да отговори. Всъщност той е прав. Всеки има по някой близък, който е починал или е на смъртно легло.
- Добре - кимва Преша. - Много съжалявам.
Той се залавя отново да товари ръчната количка и поклаща глава.
- Всички съжаляваме.
Кепърнес разстила едно тежко платнище и покрива натоварената стока. Докато не гледа към нея, тя повдига торбата си и оставя няколко грудки да се търкулнат обратно в кошницата.
След това веднага се обръща и си тръгва. И бездруго си дава сметка, че не би могла да ги изяде всичките, не и, когато знае, че синът на Кепърнес умира и че му е взела повече пари, отколкото обикновено взима за фигурките си.
Сега обаче ще трябва да се порови из боклуците. Кепърнес има право. Дядо й наистина не е добре. Не му остава много време. Какво ще стане, ако скоро я отведат или се наложи да избяга? Трябва да направи възможно най-много фигурки, които ще бъдат за дядо й средство за търгуване и препитание. Тя ускорява крачка.Щом стига до края на пазара, тя спира. Защото там, на една ниска тухлена стена, е залепен новият списък на ОСР. Краищата му пърпорят на студения вятър. Амбулантни търговци бутат ръчните колички надолу по улицата с високо, екливо трополене. Изчаква ги да преминат, а после тръгва към списъка. Притиска с ръце хартиените краища. Шрифтът е дребен. Налага се да се приближи още повече. Плъзва поглед надолу по страницата.