И тогава го забелязва.Името Преша Белз и до него датата си на раждане.Проследява буквите с върха на показалеца си.Вече не може да отрича истината. Няма никакво изгубено досие с личните й данни. Името й е тук. Пред нея.Започва да отстъпва назад, препъвайки се в разпилените наоколо тухли. Свива в първата улица, изпречила се пред очите й.
Премръзнала е. Въздухът е влажен. Тя вдига нагоре яката на пуловера си, за да покрие шията си, издърпва развлечения ръкав над главата на куклата, все още с нахлузен отгоре й чорап, мушва я под другата си мишница и накрая кръстосва ръце на гърдите си. Всъщност това е навик, прави го винаги, когато е навън сред хората, когато се чувства нервна. Почти като утеха.
Сред руините от двете страни все още се издигат скелетите на сгради, в които разни хора са намерили временен дом. После минава покрай една напълно сринала се сграда. Това е най-доброто мястото за лов на вехтории. Сред купищата отломки се е случвало да попадне на някои наистина прекрасни неща - парче тел, монети, метални катарами, ключове - но руините са опасни. В прокопаните сред тях пещери Пясъчните създания и Зверовете, запазили по-човешки облик, палят вътре огън, за да се стоплят и да сготвят уловената плячка, а през пролуките навън се процеждат струйки пушек. Тя си представя сина на Кепърнес насред Мъртвите полета, окото, което се появява в пясъка около краката му - и тогава една ръка се стрелва изневиделица и го повлича надолу. Само че тя е сама. Ако я сграбчат и повлекат надолу, ще бъде изядена парче по парче, докато накрая не остане нищо от нея.
Не се вижда никакъв пушек, затова тя се покатерва на една камара клатушкащи се камъни, като внимава къде стъпва и се оглежда за лъскави метални предмети и парчета тел. Руините наоколо са почти напълно опоскани, но въпреки това тя успява да открие нещо, което навремето сигурно е било струна за китара, няколко парчета пластмаса, приличащи на части от стара игрална дъска, и тънка метална тръба.Вероятно би могла да направи нещо специално за дядо си - подарък, който си струва да запази. Не желае да използва думите „за спомен", защото това й напомня, че скоро може да е далече от тук, но те просто не й излизат от ума. За спомен.
Когато се отправя към къщи, минавайки обратно през пазара, сергиите вече са затворени. Закъсняла е. Трябва да побърза. Дядо й ще започне да се тревожи. В отсрещния край на пазара вижда момчето с раздалечените очи, Микел. Този път детето пече друга животинка върху тимпана. Това е едно съвсем малко зверче, почти колкото мишка, което едва ли си струва труда. До него стои малко момченце. То протяга ръка към месото.
- Не пипай! Ще се изгориш! - предупреждава го Микел и блъска момчето, което пада на земята.
То е босоного. Вместо палци на краката му има само две чуканчета. Като вижда кръвта на ожуленото си коляно, момчето хуква към една сумрачна входна врата. От там се подават три жени, сраснали се в едно цяло, чийто общ торс остава скрит в безпорядък от диплещо се сукно. На места лицата им изглеждат лъскави и сковани, сякаш излети от пластмаса. Групита, така ги наричат. Раменете на едната жена са отпуснати, гръбнакът - превит в дъга. Виждат се много ръце - едните светли и луничави, а останалите смугли. Жената в центъра улавя момчето за ръката и казва:
- Мълчи. Не вдигай шум. Мълчи.
Жената с превития гръбнак, която едва се държи на краката си, кресва на Преша:
- Ти ли му стори това? Ти ли беше?
- Не съм го докоснала с пръст - отвръща Преша и придърпва надолу ръкава си.
- Време е да се прибираш - обръща се жената към момчето. После се озърта наоколо, сякаш подушила нещо във въздуха. - Веднага.
Момчето се изплъзва от ръцете й и с още по-силен рев се спуска надолу по улицата право към опустелия пазар.
Жената с превития гръбнак хвърля поглед през рамо и размахва към Преша костелив юмрук с изпъкнали стави.
- Видя ли какво направи?
Но тогава чува зад себе си виковете на Микел:
- Чудовище! Чудовище!
Преша се обръща и вижда подобен на вълк Звяр - този път обаче животинската природа е надделяла над човешката. Има рунтава козина, но по протежение на ребрата му са вдълбани късове стъкло. Накуцвайки, съществото препуска на четири лапи, после спира и се изправя на задните си крака, като почти достига ръста на възрастен човек. Крайниците му завършат с извити хищни нокти, ала вместо муцуна, съществото има розово, почти голобрадо човешко лице, с изпъкнала, тясна челюст и дълги зъби. Ребрата му се повдигат и отпускат учестено. В плътта на гърдите му е вдълбана метална верига.