Той разтваря картичката и започва да чете ръкописния текст: „Нека свелината те води навсякъде. Следвай душата си. Защото тя има крила. Ти си моята пътеводна звезда, също като онази, която изгря на изток и направляваше Мъдреците. Честит 9-и рожден ден, Партридж. С обич, мама“.
Дали не е знаела, че няма да бъде до него на деветия му рожден ден? Дали не го е планирала предварително? Опитва се да си представи думите, изречени с гласа на майка му. Така ли говореше тя на рождени дни? Наистина ли беше нейната пътеводна звезда? Той прокарва пръст по думите, написани с такъв натиск, че усеща оставените от химикалката бразди.
Той взима в ръце металната кутийка и едва сега забелязва малко ключе на гърба й, точно до пантите на капачето. Повдига го. Отвътре отекват няколко звънливи ноти - музикална кутия. Затваря бързо капачето с надеждата, че останалите момчета са твърде погълнати от собствените си находки и не са чули нищо. Скрит под музикалната кутийка, Партридж открива тънък синджир с медальон - златен лебед с око от наситеносин камък. Той вдига синджира и медальонът-лебед се завърта. Щом майка му е съществувала, какво пречи още да е така? В този миг чува отново гласа на баща си: „Майка ти постоянно създава проблеми“. Създава проблеми.
Тогава Партридж осъзнава, че трябва да избяга от Купола. Ако тя е жива, ако съществува и най-малката надежда за това, той трябва да се опита да я открие. Оглежда се наляво и надясно по пътеката - чисто. След това взима дребните предмети и един по един ги скрива бързо в джобовете на сакото си, после прибира кутията обратно в процепа, при което се чува триене на метал в метал и накрая лек трясък.
Преша
Събранието
СТАЯТА Е МАЛКА И ПРЕТЪПКАНА. Вътре са събрани само дузина хора, всичките правостоящи, и когато Преша слиза долу по стълбата, те се раздвижват с пуфтене, подразнени от присъствието й, защото ще заема място. Ядосани са, предполага тя, защото ще трябва да делят храната с още един човек. Стаята мирише на оцет. Въпреки че никога не е опитвала кисело зеле, от дядо си знае какво представлява, така че се пита дали няма да ядат точно това. Дядо й бе обяснил, че това е немска храна.
Младият мъж, появил се по-рано през отвора на пода, сега си проправя път към далечната стена на стаята. Преша се придвижва стъпка по стъпка сред скупчените хора, за да може до го вижда по-добре. Той е широкоплещест и мускулест. Тук-там синята му риза е съдрана. Ръкавите са протрити на лактите. А на мястото на липсващите копчета се виждат продучени в плата дупки, завързани с канап.
Спомня си първия път, когато го беше видяла. След като цял ден бе обикаляла на лов за вехтории, тъкмо бе свила по малката уличка пред дома си, когато долови гласове през прозореца. Тогава спря и надникна вътре. Видя същото това момче - само че с две години по-младо от сега, но пак толкова силно и жилаво - легнало на една страна на масата, докато дядо й се занимаваше с лицето му. Вътре не се виждаше много ясно заради напукания прозорец, но въпреки това беше сигурна, че гърбът му е покрит с малки пърхащи крилца на птици - зърнала беше разрошена сива перушина и само за миг чифт оранжеви крачета, подаващи се изпод едно мъхесто коремче. Накрая момчето се изправи и облече ризата си. Преша пристъпи към вратата, оставайки скрита от погледа му. Момчето нямаше никакви пари в себе си. Затова предложи на дядо й да му донесе оръжие, с което да му плати. Но дядо й отказа с думите:
- Ще имаш нужда от нещо, с което да се защитаваш. Освен това - додаде той, - с времето ти ще ставаш по-силен, а аз все по-стар и по-слаб. Така че предпочитам да ми дължиш услуга.
- Не обичам да дължа услуги - отвърна момчето.
- Жалко - каза дядо й. - Защото на мен ми трябва точно това.
Тогава момчето изхвърча от стаята и когато сви зад ъгъла, се блъсна право в Преша. Тя политна назад и той я улови за ръката, за да й помогне да запази равновесие. Но се оказа, че е хванал обезобразената й ръка, завършваща с глава на кукла. Той я забеляза и каза:
- Извинявай.
За това, че се блъсна в нея, или за деформацията й? Тя дръпна ръката си от неговата.
- Нищо ми няма - отвърна тя. Но се чувстваше неловко, защото момчето сигурно знаеше, че тайно го е наблюдавала.
И ето че сега стои пред нея - момчето, което не обича да остава длъжник, но все пак дължи услуга на дядо й. Момчето с птици на гърба.
В този момент той открива събранието:
- Сред нас има нов човек - казва той и посочва към Преша. Присъстващите се обръщат и я поглеждат. Като всички останали, те също имат белези, следи от изгаряния, зачервени и набръчкани белези, подобни на въжета. Кожата под челюстта на едното от тях е провиснала, образуваща дипли, и толкова набръчкана, че напомня за кора на дърво. Преша разпознава само едно от лицата - Горс, изчезнал преди няколко години заедно с по-малката си сестра Фандра. Тогава Преша започва да дири с поглед Фандра, която има хубава златиста коса и силно обгорена лява ръка. Двете имат навика да се шегуват, че от тях ще излезе чудесен екип. Заедно разполагаха с пълен комплект здрави ръце, дясната на Фандра и лявата на Преша. Но не вижда момичето в стаята. Горс среща погледа й и свежда очи встрани. На Преша й се завива свят. Нелегалната мрежа - може би тя не само съществува, но и работи. Сега вече е сигурно, че има поне един оцелял, да не говорим, че всички тук са по-големи от нея. Това ли са нелегалните? И дали момчето с птици на гърба е техният водач?