- Не се ли питате защо не настъпи истинска ядрена зима? Ще ви кажа, защото цялата операция е била замислена по такъв начин, че това явление да бъде избегнато. Използвали са коктейл от бомби. Спътници на ниска орбита с неутронна система за повишена радиация, известни като СНОНСПР, и Спътници на висока орбита с неутронна система за повишена радиация, или СВОНСПР, усилващи електромагнитния импулс - ЕМИ.
След това започва да говори за разликата между атомните и ядрените бомби, които също били част от коктейла, и за импулсите, замислени по такъв начин, че да прекъснат всички комуникации.
- Как мислите, че се появиха Пясъчните създания? Бомбите разрушиха молекулната структура на веществата. Коктейлите предизвикаха разпространението на нанотехнология, която ускорява възстановяването на земята - нанотехнология, която помага на молекулите отново да се съберат. С помощта на ДНК, която е носител на информация, но също и отличен ускорител на процесите на свързване на клетките, нанотехнологията направи нашите сраствания още по-устойчиви. Именно тази нанотехнология помогна на хората, озовали се в капан в руините на сградите или в опустошените от огъня места, да се върнат към живота. Въпреки че не успяха да се освободят напълно, човешките клетки на Пясъчните създания набраха мощ и се научиха да оцеляват.
Той скача от една конспирация на друга, правейки прехода помежду им толкова бързо, че Преша не успява да разбере почти нищо. Всъщност тя изобщо не е сигурна дали някой очаква от нея да разбере теориите. Тази реч не е предвидена за непосветени. Събралите се тук хора изповядват чужда за нея идеология. Всички те кимат, сякаш това е някаква приказка за лека нощ, която вече са наизустили, за да могат да я предадат нататък. Преша декламира Посланието наум: „Братя и сестри, знаем, че сте тук. Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир. Засега ще бдим отдалече, с чувство на милосърдие“. А после изображението на древния кръст, за който баща й казваше, че е ирландски. Куполът може и да не е милостиво проявление на бога, както вярват мнозина, но неговото Послание не е послание на силите на злото. Техният грях е, че са оцелели. И тя не може да ги съди за това. Защото носи същата вина.
Изведнъж й хрумва идеята, че щом самата тя е чувала за Брадуел, вероятно и ОСР знае за съществуването му. Побиват я тръпки на панически страх. Намира се в опасност заради самото си присъствие тук. Брадуел е почти на осемнайсет и въпреки че е в списъка на починалите, сигурно е главна мишена за ОСР. От начина, по който говори, стават ясни няколко неща. Той мрази ОСР, защото намира организацията за слаба, проядена от собствената си алчност и мерзост, неспособна да превземе Купола или да доведе до каквато и да е истинска промяна. „Поредният корумпиран тиранин“ - казва той. Но ги презира най-много заради липсата на прозрачност. Никой не знае имената на най-високопоставените служители в ОСР. Те оставят обикновените войници да им вършат мръсната работа по улиците на града.
Ако го чуят да говори по този начин, със сигурност го очаква разстрел -вероятно на публично място. Всички тук ще бъдат обявени за врагове на ОСР, което се наказва със смърт. Преша иска да се махне оттук, но как? Стълбата, извеждаща към отвора на тавана, в момента е сгъната. Ще се наложи да направи сцена. А после ще трябва да дава обяснения. Ами ако стане нещо още по-лошо? Ако нападнат мястото и тя се окаже залостена тук, в обкръжението на тези хора? Въпреки това Преша изгаря от любопитство да разбере какво има в сандъка. Онова момче на име Холпърн очевидно няма търпение да се добере до него. Вътре сигурно има нещо ценно. Ами храната, къде е тя? Но най-много от всичко й се иска Брадуел да спре да говори. Той разказва за неща, за които вече никой не говори - възходящи и низходящи въздушни течения, помитащи цели къщи, огнени стихии, люспестата кожа на умиращите, овъглените тела, черния радиоактивен дъжд, погребалните клади за изгаряне на мъртвите, чиято предсмъртна агония бе продължила няколко дни. Отначало от носа им потекла кръв, а после телата им започнали да загниват отвътре. Преша се опитва да му внуши със силата на волята си да млъкне. „Моля те, спри! Спри! Веднага!“
Без да прекъсва речта си, Брадуел започва да се взира в нея, пристъпвайки по-близо до мястото, където стои тя. Той присвива очи със сурово изражение на лицето, но когато гневът му започва да расте, докато обяснява, че политическото движение, наречено „Завръщане към добрите обноски“, намиращо се под опеката на националната армия, наречена„Праведна червена вълна“, е имало участие в събитията, довели до Детонациите, в управлението чрез страх, масовите затвори, болничните санаториуми, дисидентските приюти, чиито останки се виждали пръснати навред, щом преминеш през портата на предградията - очите му се пълнят със сълзи. Никога не би заплакал, сигурна е в това, но определено е объркан. В един момент той казва: „Всичко беше толкова сбъркано“. А после добавя със саркастична усмивка: „Нали знаете, че Господ ви обича, защото сте богати!“.