Там няма никакво канапе, пердета, семейство, куче и кола с панделка. А само стаята с прашните палети и вратата с металната решетка.
Партридж
Бомба
СЪКВАРТИРАНТЪТ НА ПАРТРИДЖ, САИЛЪС ХЕИСТИНГС, пристъпва към огледалото, закачено от вътрешната страна на вратата на дрешника, и натрива страните си с афтършейв.
- Поне този път не се преструвай, че имаш да учиш. Та това са танци, дявол го взел.
Хейстингс има спретнат външен вид. Той е кокалест и доста висок, целият ръце и крака, поради което винаги изглежда странно ръбат. Партридж определено го харесва. Хейстингс е добър съквартирант, достатъчно подреден и внимателен. Единственият му недостатък е, че приема нещата прекалено лично. И че понякога може да бъде истински досадник.
Напоследък напрежението помежду им расте, защото Партридж е започнал да отбягва съквартиранта си под претекст, че трябва да учи, или заради напрежението, на което го подлага баща му. Но истината е, че той предпочита да остане сам, докато Хейстингс играе баскетбол или мързелува в дневната - неща, които преди вършеха заедно, и да изучава схемите от снимката, направена в кабинета на баща му, която Партридж беше получил в пощенската си кутия тук, в академията. Понякога той навива музикалната кутийка и я оставя да свири. Това е мелодийката към една песен за жената-лебед, която майка му обичаше да пее и на която го научи по време на онова пътуване до морето. Може ли това да е съвпадение? Партридж усеща, че тук има нещо повече. И очаква с нетърпение тръгването на Хейстингс, за да може да изслуша песента и да разгледа схемите, докато всички останали момчета са на танците.
Партридж продължава да се размотава. Тялото му е увито в хавлиена кърпа, а косата - мокра от душа. Дрехите лежат приготвени до него. Той е увеличил предварително снимката, на която е заедно с баща си, за да се виждат всички детайли от схемата. Открил е системата за филтриране на въздуха заедно с вентилаторите, вградени в широки тръби на разстояние двайсет стъпки един от друг. Обикновено след сигнала за гасене на лампите той осветява схемите с помощта на малкото мъждиво фенерче, намиращо се на върха на химикалката, която получи като подарък за рождения ден от баща си. Все пак се оказа полезна.
Другата причина, поради която Партридж иска да отпрати Хейстингс, е, че баща му беше изпълнил заплахата си. Подложиха го на много тестове, купища тестове, както се беше заканил баща му. Наистина го превърнаха в игленик. Сега вече знае значението на тази дума, тъй като се чувства целият надупчен. Нали му взимаха кръв, клетки, ДНК. А следващият тест, планиран от баща му, е толкова инвазивен, че Партридж ще бъде поставен под упойка. В ръката му ще забият поредната игла, ще я залепят с лейкопласт и ще я свържат със система, завършваща с прозрачна торбичка, пълна с нещо, което ще го накара да изгуби съзнание.
- Ще дойда по-късно - обещава Партридж. - Ти върви.
- Поглеждал ли си навън? - пита Хейстингс, надзъртайки през прозореца с изглед към моравата, разделяща пансионите на момчетата и момичетата. -Уийд изпраща съобщения на някакво момиче с помощта на лазерната си писалка. Представи си как този смотаняк кани някоя смотанячка на среща чрез съобщения, изпратени с лазерна писалка.
Партридж поглежда навън към моравата. Вижда как червената точица описва отсечени зигзагообразни движения по тревата. После вдига поглед към осветените прозорци на пансиона отсреща. Там има някой, който знае как да разчете това съобщение. Невероятно е колко изобретателни се налага да бъдат понякога само за да могат да разменят няколко думи с момичетата.
- Предполагам, че всеки си има някакъв подход - подхвърля Партридж. Затова Хейстингс, който не притежава никакъв подход към момичетата, няма право да съди Уийд и това му е известно.
- Знаеш ли - подхваща Хейстингс, - сърцето ми се къса, че не искаш даже да се появиш на танците заедно с мен, твоя другар. Накрая просто ще ме довършиш.
- За какво говориш? - пита Партридж, правейки се на глупак.
- Защо не си признаеш, а?
- Какво да си призная?
- Постоянно гледаш да се отървеш от мен, защото ме мразиш. Кажи си го направо. Няма да го приема лично.