Хейстингс е популярен с навика си да твърди, че не приема личните обиди лично, макар че винаги го прави.
За да го накара да се успокои, Партридж решава да му каже част от истината, една съвсем мъничка част.
- Слушай, напоследък изобщо не ми е лесно. Баща ми иска да премина допълнителен експериментален курс в калъпа за мумии. С всичките му процедури, от начало до край.
Хейстингс се подпира на облегалката на стола. Лицето му е леко пребледняло.
- Хейстингс - започва Партридж, - става дума за мен. Не за теб. Не го приемай толкова навътре.
- Не, не - той отмята косата от очите си, което се е превърнало в нервен тик. - Не е това. Просто съм чувал всякакви слухове за тези експериментални курсове. Някои от момчетата казват, че по този начин имплантирали микрофоните.
- Да, знам - отвръща Партридж. - Поставят ти лещи в очите и записващи чипове в ушите, превръщайки те в подвижно подслушвателно устройство, с или без твоето знание.
- Това не са ти обикновени проследяващи устройства, с които някои прекалено нервозни родители могат да контролират децата си по всяко време. Става дума за високи технологии. А нещата, които виждаш и чуваш, се излъчват на цветни екрани с висока дефиниция.
- Хейстингс, това е невъзможно. Никой няма да посмее да превърне в шпионин сина на Уилъкс.
- Ами, ако се окаже нещо още по-лошо? - пита Хейстингс. - Ако ти поставят минивзривно устройство.
Минивзривното устройство е бомба, която може да бъде имплантирана в главата на всекиго от тях. Задейства се с помощта на дистанционно управление. Достатъчно е да натиснат едно копче, ако изведнъж се окажеш по-скоро опасен, отколкото полезен. Но Партридж не вярва в съществуването на тези минивзривни устройства.
- Хейстингс, това е чиста измишльотина. Такова нещо не съществува.
- Какво ще правят с теб тогава?
- Единственото, което искат, е биологична информация.
- За такава информация няма нужда да влизаш в калъпа за мумии. ДНК, кръв, урина. Какво повече може да искат от теб?
Партридж няма представа какво точно искат от него. Искат да променят неговия поведенчески код, но по някаква причина се оказват безпомощни. И това има нещо общо с майка му. Вече бе казал на Хейстингс повече, отколкото възнамеряваше. Но на никого не би могъл да довери, че планира да избяга от Купола. И че знае как да го направи. Направил е необходимите проучвания и изчисления. Ще избяга през системата за филтриране на въздуха. Остава да си набави едно-единствено нещо - нож - и тази вечер ще го има.
- Не изпадай в паника, Хейстингс. Ще се оправя. Както обикновено.
- Не и с това, приятел. Не и с едно от онези минивзривни устройства.
- Слушай, Хейстингс, и бездруго вече си облечен. Не бери грижа за тези неща. Върви и се забавлявай. Както сам каза: „Та това са танци, дявол го взел!“.
- Добре, добре - отвръща Хейстингс и дългите му крака го понасят към вратата. - Но да не ме оставиш дълго сам, чуваш ли?
- Ако спреш да ми досаждаш, ще стане по-бързо.
Хейстингс отдава чест и затръшва вратата подире си.
Партридж се отпуска тежко на матрака. Хейстингс, какъв идиот само, мисли си Партридж, ала от това не му става по-леко. Съквартирантът му бе успял здравата да го стресне с всички тези приказки за минивзривни устройства. Защо им е на ръководителите да взривяват собствените си войници? Можеше да предупреди Хейстингс, че няма да е зле да бъде нащрек за самия себе си. Вероятно вече са внесени леки промени в поведенческия код на Хейстингс. Може би това е една от причините да не иска да закъснява за танците. В Купола точността се смята за добродетел.
Партридж не може да си представи какво би било, ако започне да се държи различно, дори и за най-незначителните неща. „Това означава да пораснеш. Да станеш зрял.“ Именно по този начин гледат родителите на поведенческото кодиране - или поне що се отнася до момчетата. Момичетата не преминават през програмата за кодиране, което има някаква връзка с техните деликатни репродуктивни органи, освен ако не са обявени за неподходящи за репродуциране. Но ако няма да се репродуцират, тогава експериментите за усъвършенстване на мозъка могат да започнат. Партридж няма никакво желание да се променя. Държи да е сигурен, че сам определя постъпките си - дори да са погрешни. Но при всички положения трябва да се махне оттук, преди да са намерили начин да се намесят в неговия поведенчески код, защото в противен случай едва ли ще го направи. Сам ще се спре. Би могъл дори да изгуби желанието си да избяга оттук. Но какво има всъщност извън Купола? Знае само, че това е една земя, пълна с несретници, повечето от които твърде глупави или упорити, за да се присъединят към Купола. Или просто умопобъркани, душевноболни престъпници и преносители на опасни вируси, въдворени в различни лечебни заведения. В онези времена положението беше повече от лошо, обществото беше болно. Но светът никога вече няма да е същият. И сега голяма част от оцелелите несретници представляват звероподобни създания, деформирани до пълна неузнаваемост, извращения на своята предишна форма на живот. В училище им бяха показвали най-различни снимки - стоп-кадри от замъглена с пепел видеолента. Ще може ли да оцелее в такава смъртоносна среда, заобиколен от всички онези озверели несретници? Освен това - напусне ли Купола, може никой повече да не го потърси. Никой няма право да напуска Купола по каквато и да е причина - дори с разузнавателна цел. Тази негова мисия не е ли равносилна на самоубийство?