Тя се втренчва в него за миг на приглушената светлина на лампите и той се пита дали няма да започне да му задава въпроси. Но нищо такова не се случва. Лайда вдига ръка и щраква ключа на осветлението. Помещението потъва в мрак. Той и подава ключовете, докосвайки ръката и. После двамата излизат заедно навън и тя заключва вратата.
- А сега да се държим като всички останали - подхвърля Партридж, щом тръгват заедно по коридора, - за да не предизвикаме подозрения.
- Добре - кимва в отговор тя.
Той плъзва ръка в нейната. Нали това правят всички останали, държат се за ръце.
Когато пристъпва отново в украсената трапезария, Партридж се чувства, сякаш е друг човек. Тук е само за малко. Скоро ще замине. Съвсем скоро. И животът му ще се промени.
Двамата с Лайда пристъпват в средата на дансинга под залепените на тавана изкуствени златни звезди, където останалите двойки се поклащат в ритъма на танца. Тя протяга ръце и сплита пръсти на тила му. Той я обгръща през кръста. Усеща мекотата на копринения плат на роклята й. На ръст е по-висок и затова навежда глава, за да е по-близо до нея. Косата й ухае на мед, кожата й е топла, може би поруменяла. Когато песента завършва, той понечва да отстъпи назад, но спира, щом лицата им се изравняват. Тя се повдига на пръсти и го целува. Устните й са меки. Усеща аромата на парфюма й, ухаещ на цветя. Тогава и той я целува, прокарвайки леко ръце по гърба й.И тогава, сякаш изведнъж осъзнала, че се намират насред претъпкана с народ стая, тя се отдръпва от него и се оглежда наоколо. Гласингс нагъва кексчета. А госпожица Пърл се мотае безцелно на входа.
- Става късно - обажда се Лайда.
- Още един танц? - предлага Партридж.
Тя кимва в знак на съгласие.
Този път той поема ръката й и я поставя на рамото си, след което накланя лекичко глава така, че да докосва нейната. Тогава затваря очи, защото иска да запомни не какво вижда, а какво чувства.
Преша
Подаръци
СУТРИНТА НА ШЕСТНАЙСЕТИЯ И РОЖДЕН ДЕН Преша се събужда, след като е спала неспокойно в шкафа. В съзнанието й отеква гласът на Брадуел, който я пита дали е навършила шестнайсет. Сега вече е. Още си спомня чувството, когато прокара пръст по името си, отпечатано в официалния списък на ОСР.
Би могла да остане в сумрачния шкаф през целия ден. Да затвори очи и да си представи, че е само прашинка пепел, която се носи високо в небето и наблюдава отгоре момичето, затворено в шкафа. Опитва се да си го внуши, но тогава накъсаната кашлица на дядо й я изтръгва от този унес и я връща обратно в тялото й, положила гръб на твърдата дървена повърхност с притиснати от двете страни рамене и мушнала главата на куклата под брадичката си.
Днес е рожденият й ден. Няма връщане назад.
Преша излиза от шкафа.
Дядо й седи на масата.
- Добро утро!
На масата пред него лежат два пакета. Единият представлява четвъртит предмет, опакован в хартия с прикрепено отгоре цвете. Цветето е хербаризирана от пепелта жълта камбанка. В другия пакет има нещо увито в платнено сукно и пристегнато с канап, завързан на фльонга.
Подминавайки подаръците, Преша се приближава до клетката на Фридъл и мушва пръсти между решетките. Цикадата разперва металните си крила, които потракват при допира с решетките.
- Не беше необходимо да ми взимаш подаръци.
- Разбира се, че е необходимо - отвръща дядо й.
Не й трябва никакъв рожден ден, нито пък подаръци.
- Нямам нужда от нищо.
- Преша - прошепва дядо й, - трябва да празнуваме винаги когато можем.
- Но не и сега - отвръща тя. - Не и този рожден ден.
- Това е от мен - казва дядо й, посочвайки пакета с цветето. - А другия го намерих пред вратата тази сутрин.
- Пред вратата ли?
Всеки, който се интересуваше, би могъл да разбере кога е рожденият й ден. Има го в списъка, разлепен из целия град. Ала Преша няма много приятели. Щом оцелелите наближат шестнайсетгодишна възраст, дружбите се разтрогват. Всеки знае, че трябва сам да се грижи за себе си. Няколко седмици преди Горс да изчезне заедно със сестра си, Фандра бе охладняла към Преша и преди да се сбогуват, бе прекъснала всички връзки. Тогава Преша не разбираше защо приятелката й се държи така, но сега вече й е ясно.
Дядо й започва да разопакова подаръка, разкривайки някаква бележка, надраскана в единия край на сукното.
Тя пристъпва към масата и сяда на стола отсреща. Започва да чете бележката: „За теб, Преша“. А отдолу има подпис: „Брадуел“.
- Брадуел ли? - учудва се дядо й. - Но аз го познавам. Веднъж се наложи да го зашия. Той откъде знае коя си?
- Не знае - отвръща тя.