А какво става с децата в Купола, когато навършат шестнайсет? Преша предполага, че е също като Преди - торта, подаръци в ярки опаковки и натъпкани с бонбони плюшени играчки, които увесваш някъде нависоко и после налагаш с пръчка.
- Може ли да изтичам до пазара? Корените са на свършване.
Преша приготвя доста добре някои видове корени. Те са основната им храна. Освен това й се иска да излезе малко на въздух.
Дядо й я поглежда с безпокойство.
- Пък и името ми дори не е в разлепените списъци - добавя тя.
Официалният списък на онези, които трябва да се явят пред ОСР, е разлепен из целия град и съдържа събрана от ОСР информация - имена и рождени дати, подредени в две спретнати колонки. Групата се беше появила скоро след Детонациите под името „Операция спасяване и разузнаване“, като организираше медицински екипи, които се провалиха, изготвяше списъци на оцелелите и на загиналите и накрая сформира малка милиция за поддържане на реда. По-късно ОСР се превърна в „Операция свещена революция“, чиито нови лидери сега управляват, всявайки страх, и възнамеряват един ден да превземат Купола.
ОСР настоява всички новородени да бъдат регистрирани - в противен случай родителите ще бъдат наказани. ОСР извършва също и произволни внезапни обиски по домовете. Но хората се местят толкова често, че е невъзможно дирите им да бъдат проследени. Вече не съществува такова нещо като адреси - каквото е останало, е разрушено и унищожено, а имената на улиците са заличени. Тъй като името й не е в списъка, всичко това й изглежда някак нереално. Преша се надява името й никога да не се появи там. Може би са забравили за съществуването й или са изгубили част от досиетата, сред които и нейното.
- Освен това - добавя тя. - Имаме нужда от още запаси.
Трябва да осигури колкото може повече продукти, преди дядо й да поеме обиколките на пазара. Нея я бива повече в разменната търговия, винаги е било така. Мисълта какво ще стане, когато дядо й се заеме с всичко това, не й дава мира.
- Е, добре - отговаря той. - Кепърнес още ни е длъжник за това, дето заших врата на сина му.
- Кепърнес - повтаря тя. Кепърнес беше изплатил дълга си преди известно време. Понякога дядо й помни само каквото му изнася. Тя се приближава до лавицата под пропукания прозорец, където са наредени цял куп дребни фигурки - малки навиващи се играчки: подскачащи пилета, пълзящи гъсеници, една гугутка с малка щракаща човчица. Изработва ги от парчета метал, стари монети, копчета, панти, механизми - все неща, които изнамира сред руините на града. Но най-любима й е пеперудата. Само от нея има изработени половин дузина екземпляри. Скелетът на пеперудите е направен от зъбците на стари черни бръснарски гребени, а крилцата са ушити от парченца бяла престилка. Щом бъдат навити, пеперудите започват да махат с крила, но Преша още не е успяла да ги накара да полетят.
Тя взима една от пеперудите и я навива. Крилата й потрепват, первайки няколко прашинки пепел, които се завъртат. Въртяща се пепел - не е толкова лошо. Всъщност дори може да се каже, че ефирното им въртене е красиво. Не че иска да съзира красота в него, но не би могла иначе. Тя открива малки късчета красота навсякъде - дори в грозотата. В тежките облаци, затулили небето, поръбени понякога с тъмносиньо. От земята все още се вдига роса, която се събира на ситни капчици по почернелите стъкла.
Докато дядо й се е загледал навън, Преша мушва пеперудата в една торбичка. Тя използва фигурките за разменна търговия, откакто хората не идват вече при него, за да закърпи нещо по тях.
- Знаеш ли, късметлии сме, че имаме това място - плюс план за бягство -обажда се дядо й. - Късметлии сме от самото начало. Защото успях да стигна на летището навреме и да те намеря заедно с майка ти в зоната за получаване на багажа. Ами ако не бях чул за задръстванията? Ако не бях излязъл по-рано? А майка ти, тя беше толкова красива - додава той - и толкова млада.
- Да, знам - отвръща Преша, стараейки се да скрие нетърпението си, тъй като тази реч й е до болка позната.
Дядо й говори за деня на Детонациите, преди точно девет години, когато тя е била на седем. Тогава баща й бил извън града по работа. Кривокрак архитект със светла коса, както обича да казва дядо й, но добър куотърбекш. Футболът бил порядъчен спорт, който се играел на затревен терен, със закопчаващи се шлемове и рефери, които надуват свирки и размахват цветни флагчета. - И какво от това, че баща ми е бил кривокрак куотърбек, щом не го помня? И каква полза да имаш красива майка, щом не можеш да си представиш лицето й?