- Сигурно е някаква тъпа или гадна шега. Понякога наистина може да бъде много противен.
- Е, няма ли да го отвориш?
Част от нея дори не иска да го докосва, но така само ще му придаде незаслужено голямо значение. За да приключи по-бързо с това, тя дърпа рязко пристегнатия на панделка канап, при което той се развързва и се свлича на масата. Тя го отнася до клетката на Фридъл и го пуска между рештките. Понякога Фридъл обича да си играе с подобни финтифлюшки - или по-скоро обичаше, докато беше по-млад.
- Ето, вземи - казва му тя.
Фридъл стрелва с поглед канапа. Започва да пърха с крила.
Преша се връща обратно, сяда на масата и разгръща сукното.
Оказва се изрезка от списание. Същата, която откри в сандъка на Брадуел и която хареса толкова много, на която се виждаха хора в киносалон, носещи очила с цветни стъкла и похапващи нещо от малки шарени картонени кутии. Същата, от която ръцете й затрепериха по необясними за нея причини и която изучаваше, когато Брадуел й каза, че познавал хората от нейната категория. Сърцето й подскача лудо в гърдите. Усеща, че не й достига въздух. Какво цели с този подарък? Да й се подиграе ли?
Преша има нужда да се успокои. „Това е само лист хартия!“, казва си тя.
Всъщност не е просто парче хартия. Всичко това е било реалност по времето, когато е имала майка и татко и когато в задния двор на къщата им е яздела понито в кръг. Тя докосва по бузата един засмян кинозрител. В крайна сметка излиза, че Брадуел има право. Тя е само една категория. Това ли е искал да й каже с този подарък? Е, така да бъде. Това е каквото иска, но никога няма да има. Да се върне времето Преди. Защо да не изпитва завист към хората в Купола? Защо да не мечтае да е на всяко друго място, само не и тук? Би била щастлива да носи 3Dочила, да седи в някой киносалон и да яде от картонена кутия заедно с красивата си майка и с баща си, счетоводителя. Би била щастлива да има куче с парти шапка, кола, опакована с панделка, и сантиметър, с който да мери обиколката на талията си. Нима има нещо лошо в това?
- Киносалоните - казва дядо й. - Ето виж, това са 3D очила. Помня, че съм гледал такива филми като млад.
- Изглежда толкова истинско - казва Преша. - Би било хубаво да можехме...
- Това не е нашият свят - срязва я дядо й.
- Да, знам - отвръща тя и хвърля поглед към клетката на Фридъл, ръждивия стар Фридъл. Тя се изправя и се отдалечава от снимката. Погледът й се спира на дребните фигурки, наредени на перваза на прозореца. За пръв път й хрумва мисълта, че изглеждат детински. Вече е на шестнайсет. Какво си въобразява с тези играчки? Обхваща с поглед наредените на перваза фигурки. А после се обръща отново към снимката от списанието - 3Dочила, тапицирани с кадифе седалки. В сравнение с онзи лъскав свят нейните малки пеперуди изглеждат невзрачни. Незначителни тъжни подобия на играчки. Тя взима една от най-новите пеперуди и я задържа в ръката си. Навива я, при което крилата започват да пърхат с шумно тракане. После връща пеперудата обратно на перваза, повдига здравата си ръка и я притиска леко към пропукания прозорец.
Партридж
3 минути и 42 секунди
ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ СЛЕД УЧИЛИЩНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА ГЛАСИНГС до Архива за лични загуби, Партридж не успява да открие начин как да си осигури достъп до системата за филтриране на въздуха. Но тогава си спомня, че един от пунктовете за достъп до системата се намира в центъра за кодиране, където всички ученици от неговото ниво се отбиват веднъж седмично за обичайното кодиране в калъпите за мумии.
Значи, вече разполага с отправна точка за плана си за бягство.
Щом чува сутрешния сигнал, той се строява при другите с чанта на гърба. Съдържанието й се състои от вещите на майка му, една кутия таблетки от соя, няколко бутилки с вода и откраднатия от изложбената зала нож. Носи яке с качулка и шал, въпреки че е малко топло.
Както обикновено, момчетата са натоварени на еднорелсовото влакче. Той стои настрана от тълпата. Никога не е имал много приятели в академията. Хейстингс прави изключение, което само потвърждава правилото. Заради баща му и големия му брат името му бе придобило твърде голяма популярност още с пристигането му тук. Но тогава Седж се самоуби, което придаде нов оттенък на тази популярност. Вместо обичайните остри реплики започна да получава високомерно съжаление или нещо твърде близо до това.
Той си пробива път сред тълпата и сяда между Хейстингс, който обикновено проспива цялото пътуване, и Арвин Уийд, винаги четящ въздълги научни статии на мобилното си устройство - материал, който учителят по наука още не е преподавал в клас, а може би изобщо няма да преподава, като нанотехнология, биомедицина, неврология. Успееш ли да го заговориш, почва да каканиже нещо за самовъзпроизвеждащи се клетки, синаптична активност и мозъчна плака. Тъй като Арвин прекарва по-голямата част от времето си в научната лаборатория на академията - „все работи върху нещо, има голям напредък“, както се бе изразил Гласингс, „умно хлапе, което ще стигне далеч“ - изглежда почти невидим, дори когато стои точно пред теб. Докато Арвин кликва ту върху един, ту върху друг документ, Хейстингс вече е свил якето си на топка вместо възглавница.