Партридж обаче не е останал незабележим. Вик Уелингзли, който е част от стадото, се провиква от другия край на вагона:
- Ей, Партридж, говори се, че днес щели да те приспят. Да не ти сложат една от онези минибомби?
Партридж се обръща към Хейстингс, който го поглежда ококорено. После присвива очи към Уелингзли.
- Какво? - пита невинно Уелингзли. - Не биваше да го казвам ли? Това не е ли обществена тайна?
- Извинявай - Хейстингс измърморва на Партридж и отмята косата от очите си. Хейстингс иска да се впише в стадото. Така че няма нищо чудно в това, че е изтъргувал тази информация в замяна на малко признание. И все пак Партридж му се ядосва.
- Е? - настоява Уелингзли. - Тик-так, тик-так?
Партридж поклаща глава.
- Само рутинните процедури - отвръща той. - Нищо особено.
- Представете си Партридж с бомба в главата - подхвърля единият от близнаците Елмсфорд. - Накрая ще натиснат копчето, за да го избавят от мизерното му съществуване. Убийство по милост!
Сред стадото избухва смях.
Арвин вдига поглед от книгата си, сякаш за миг се колебае дали да не се намеси в защита на Партридж, но после се навежда отново и продължава да чете. А Хейстингс затваря очи, преструвайки се на заспал.
Тогава се обажда и другият близнак:
- Главата му ще експлодира като пъпеш!
- Върху роклята на Лайда Мерц - додава Вик. - Съжалявам, Лайда. Изглежда, вълнението не му понесе.
- Не намесвай Лайда в това! - отвръща Партридж по-ядосано, отколкото е възнамерявал.
- Или какво? - пита Вик. - Нали знаеш, че с удоволствие ще те спукам от бой.
- Наистина ли? - казва Партридж и всички се досещат какво има предвид. -„Ще набиеш сина на Уилъкс? На това умна постъпка ли му викаш?“
Партридж не може да си прости, че го казва. Просто му се изплъзва. Ненавижда това, че е син на Уилъкс. От една страна, този факт работи в негова защита, но от друга, го превръща в мишена.
Вик не казва нищо. Вагонът се движи безшумно. Партридж си задава въпроса дали ще си спомнят за този момент, когато научат, че е изчезнал или умрял - в зависимост от развоя на нещата. Ще се наложи да се промуши между огромните остри перки на вентилаторите. Могат да го накълцат до смърт, като накълцан пъпеш. Какво ли ще си помислят за него тогава? Че е страхливец, умрял по време на опит за бягство? Или че е бил ненормален, също като Седж?
Поглежда навън през прозореца. Пейзажът се мени бързо - игрищата, каменните стени на академията, високите, скупчени една до друга жилищни постройки, шопинг центрове, сградите с офиси и автоматичните вършачки в далечината, които работят на полето - след което се скриват в тъмния тунел. Представя си болните нещастници, опитващи се да го разкъсат с нокти, земята и водата, които са отровени, и разрухата. Няма да намери смъртта си там, нали? Това е риск, който трябва да поеме по собствена воля. Не би могъл да остане тук, след като вече знае, че вероятно майка му е някъде там, жива, и след като знае, че остане ли, ще бъде променен до такава степен, че да изгуби дори спомените си.
Преди да запремигват автоматичните лампи, вагонът потъва в мрак, сякаш някой е изгасил осветлението. Влакчето ги отвежда в самото сърце на центъра за кодиране. Спирачките изсвистяват. Отначало момчетата изглеждат леко оживени, после се успокояват и накрая се изправят.
По коридорите пазят тишина. Някои вяло си подхвърлят: „До скоро!“.
Преди да поеме в друга посока, Партридж сграбчва Хейстингс и казва:
- Хей, не бива да го правиш.
- Съжалявам - отвръща Хейстингс. - Не трябваше да му казвам. Той е голямо плямпало.
- Не - възразява Партридж. - Не става дума за мен. А за теб. Един ден ще се наложи да се изправиш срещу тях.
- Може би - отвръща Хейстингс.
- Този момент ще дойде и ти ще се справиш. Сигурен съм в това.
Партридж се чувства виновен за това, че изоставя Хейстингс. Без него съквартирантът му ще бъде леко безпомощен. Не иска той да попадне случайно в редиците на стадото, където ще се превърне в обект на подигравки.