- Довечера ще уча и може да пропусна вечерята - продължава той. - Но ти върви с Арвин Уийд. И седни на неговата маса, разбра ли?
- Вече ми избираш социалните контакти?
- Просто ме послушай. Разбра ли? Запомни добре какво ти казвам.
- Държиш се странно - отбелязва Хейстингс.
- Не е вярно.
Към тях се приближават двама охранители и ги повеждат в различни посоки.
- До после, чудако - подхвърля Хейстингс.
- Чао - отговаря Партридж.
Отвеждат го в малка бяла стая без прозорци. Калъпът за мумии е поставен върху масата за прегледи. Представлява идеално гладка отливка с панти на гърба, така че Партридж успява да се настани вътре. Отгоре и отстрани е наредена наскоро излъскана, блестяща апаратура от хром - роботизирани ръце, клещи, вакуумни тръби. А в единия ъгъл се вижда бюро с компютър и стол на колелца. На бюрото има ваза с клюмнало на една страна изкуствено цвете. „Спомен за дома или за природата“, пита се Партридж. Куполът обикновено не насърчава подобни опити за разведряване на обстановката.
И тогава в мислите му настъпва внезапен обрат. Изобщо не се налага да преминава през всичко това. Никой няма да разбере. Би могъл да вечеря с Хейстингс и да помоли Лайда да му помогне да върне ножа. Спомня си чувството, когато прокара ръце по тънкото кръстче и по гърба й по копринения плат на роклята, докато се целуваха. Мечтае отново да вдъхне медения аромат на косата й.
Вероятно някой вече е забелязал липсата на ножа - учител или пазач. Може би точно в този момент Лайда се намира в кабинета на директора, където е подложена на разпит. Разкрият ли го, баща му ще бъде бесен. Може да го изключат от академията. Може да го изпратят в центъра по рехабилитация, където да говори с някого като майката на Лайда, госпожа Мерц. Ами Лайда? Ако я заловят, тя също ще загази. Ще трябва да им разкаже по какъв начин е проникнал в изложбената зала.
Би могъл да се довери на Гласингс. Но какво може да направи той? Ще го отведе сред библиотечните рафтове, където ще проведат кротък разговор с помощта на малки квадратни листчета за бележки и миниатюрни моливчета. Както обикновено, Гласингс ще започне да се поти с малки капчици пот по челото, които бръсва назад към оттеглящата се линия на косата му. Несъмнено ще го посъветва да си мълчи. Общо взето, ще прояви разбиране.
Калъпът за мумии, съвършена отливка на тялото му, лежи разтворен в очакване Партридж да се вмъкне в него. Размерите му го изненадват. Само допреди няколко години беше най-дребният в класа, а също и леко шишкав. Но отливката изглежда толкова дълга и тясна, сякаш принадлежи на някой друг, който е по-голям и прилича повече на Седж. Ако Седж беше жив, дали Партридж нямаше да е по-висок от него? Никога няма да разбере.
Иска му се да се откаже, ала вече е твърде късно. Разполага с не повече от няколко минути, преди да се появи техникът. През отдушника в помещението прониква хладен въздух. Той издърпва въртящия се стол изпод бюрото и го оставя под отвърстието на тръбата. Покатерва се на стола с надеждата, че е достатъчно устойчив. Развива винтовете на решетката, намираща се точно над главата му, и я избутва навътре. Протяга се бързо нагоре, увивайки ръце около металната рамка, и се изтегля в тъмната тръба, като изритва стола обратно при бюрото. Застанал на ръце и колене, отново покрива отвора с решетката. Това няма да ги заблуди задълго, но поне може да му спечели няколко минути.
В тръбопровода се оказва по-тъмно, отколкото е очаквал, и по-шумно. Системата работи, създавайки неистови вибрации. Започва да пълзи с цялата бързина, на която е способен. Трябва да стигне до първата група филтри, преди системата да е спряла. От този момент нататък ще разполага само с три минути и четирийсет и две секунди, за да премине през първия филтър и серията вентилатори, а после и през втората група филтри. За да си пробие път навън, ще трябва да сече право напред. И това е всичко, в случай че успее да се справи навреме и острите перки на вентилаторите не го насекат на парчета.
Указанията на схемите се оказват верни и той успява да изпълзи от тръбопровода право в масивния тунел за пречистване на въдуха. Изправя се в цял ръст, като главата му докосва едва-едва тавана. Металните листове са идеално закръглени и в съзнанието му изниква думата ..тимпан"10. Макар че не е сигурен какво означава. Какво общо може да има между един чайник и един барабан?
Право напред се вижда първата група розови филтри, препречващи пътя му и опнати безупречно като плътно разпъната завеса. Партридж се учудва, че цветът на филтрите е розов като език и че наоколо струи такава ярка светлина. Пита се защо. Може би заради поддръжката на съоръжението?