Партридж изважда кухненския нож и се сеща за Лайда, чува как гласът й отброява бавно до двайсет в слабо осветеното помещение, след което той прокарва пръст по острието. Започва да изрязва пролука във филтрите. Тъканта се оказва здрава, съставена от жилави телени нишки, като изопната от мускули плът. Нишките започват да се разхлабват. Власинките се завъртат и се издигат нагоре, напомняйки му за нещо от детството, но не може да се сети за какво точно - нещо като сняг.
Партридж е чувал, че власинките имат заострени краища и могат да заседнат в белите дробове, предизвиквайки инфекция. Но няма представа дали това е вярно. Вече е свикнал да поставя под съмнение всяко твърдение, представено като факт. Въпреки това няма желание да поема ненужни рискове. Така че изважда шала и го връзва на устата си.
След като пробива достатъчно голяма пролука във филтрите, той се промушва през тях с рамото напред. Качулката и якето му порозовяват от прахта и той вижда пред себе си серията внушително големи вентилатори с техните остри и неподвижни перки.
Притичва до първата група остриета и без да ги докосва, открива ниско долу триъгълна пролука и хлътва от другата страна. Ботушите му се подхлъзват на гладката повърхност и той пада с глух тътен на една страна, непохватност, която се дължи на кодирането. Изправя се бързо на крака и един по един преодолява следващите няколко вентилатора, налучквайки необходимия ритъм. Дали техникът не е открил, че отливката му е празна? Подаден ли е вече сигнал за тревога? Повикани ли са Специалните сили? Щом се разнесе мълвата, дава си сметка Партридж, че синът на Уилъкс -неговият единствен жив син - е изчезнал, тогава издирвателната операция няма да има край.
Преминава все по-бързо от вентилатор на вентилатор, промушвайки се между острите перки, сякаш се движи по трасе с препятствия. В съзнанието му изниква споменът за един заден двор, може би неговия собствен от детството му, а може би нечий чужд. Имаше зелена морава с остри стръкове трева, които можеш да изтръгнеш направо от земята, и дървета, чиято кора не беше нито гладка, нито полирана. Имаше дори куче. Големият му брат заедно с още някого, едно високо момиче, бяха подготвили трасе от въжета, които трябваше да прескачат, примки, през които да се мятат, и една топка, която да вкарат в кофата на самия финал. Имаше сок в кутии с мънички сламки. Шийките на сламките бяха нагънати като миниатюрни акордеони, които се извиваха за по-удобно отпиване.
Изведнъж усеща главата си натежала, тялото му полита напред. За да запази равновесие, сграбчва една от перките. Ръбът й е толкова остър, че порязва ръката му. Кръвта му покапва по пода. Само няколко пъти е виждал да му тече кръв, например в зъболекарския кабинет, когато машината работеше с все сили и пенливата му слюнка се оцвети в розово. Полезрението му се сви до една съвсем малка точица бяла светлина, след което се възстанови с шеметна скорост.
Хвърля поглед към часовника си. Остават трийсет и две секунди и още единайсет вентилатора. Сепва го мисълта, че може да не успее. Би могъл да умре тук, насечен на парчета, и тъй като сега се намира от другата страна на филтрите, тялото му ще бъде изхвърлено навън. Силната въздушна струя ще отнесе кръвта му заедно с миниатюрните власинки. И те ще се оцветят в червено. Операторите ще трябва да затворят системата. Ще се наложи част от хората да бъдат преместени във временни жилища. Ще тръгнат слухове. Истината ще бъде потулена. Няма да обелят нито дума за проблем със системата за филтриране на въздуха, защото хората ще решат, че несретниците са се вдигнали на бунт и са започнали биологична война. Може дори да си помислят, че ОСР, този паянтов военен режим, е извършил нападение. Ще настане масова паника. Тогава ще скалъпят някакво приемливо обяснение, а що се отнася до Партридж, ще съчинят някаква друга история - дано да е нещо героично, мисли си той. Бедният Уилъкс, баща му ще бъде затрупан със съболезнователни картички. Няма да има истинско погребение. Също като последния път, когато се прощаваха с брат му. Никой не иска да вижда мъртви тела, тук понятието „чудно варварство“ не съществува. Бедният стар Уилъкс, жена му и двамата му синове ще бъдат мъртви, което означава цели три кутии в Архива за лични загуби.
Партридж продължава да се олюлява напред, като се плъзга по гладката повърхност и се хвърля в пролуките между перките. На бузата му се появява още една прорезна рана. До слуха му достига далечно тракане. Моторът. Преодолява със скок предпоследния вентилатор и се понася в спринт. В края на тунела пред него се вижда последната група розови филтри. Копнее да излезе навън. Да почувства всичко отново, вятъра и слънцето. Копнее да открие старата си улица, дома си - нищо, че от него най-вероятно не е останала нито следа. В поведенческия му код има резистентност. Но защо? Какво общо има това с майка му? Когато откри вещите й в кутията, в този миг всичко се промени. Пликът с нещата и медальонът-лебед на златна верижка, картичката за рождения ден, металната музикална кутийка и снимката - е прибран в една пластмасова торбичка. Усеща присъствието на всички тези неща в чантата на гърба си.