Перките на последния вентилатор помръдват с един-единствен инч, Партридж се хвърля напред в пролуката помежду им, в следващия миг вентилаторът започва да бучи зад гърба му и вятърът нахлува като безкрайно дълбока глътка въздух от другата страна на последната група филтри.
Течението го повлича назад. По същия начин усеща и спомените си, като продължително вдишване, което го тегли назад. Той пада на земята, но запъва пети в пода и педя след педя започва да се отдалечава от острите перки. Силовото кодиране най-сетне се задейства. Партридж усеща прилива на енергия. Щом изпълзява достатъчно наблизо, той протяга ръка и разпаря филтрите с кухненския нож, след което започва да се придвижва напред срещу вятъра. Розовите власинки се освобождават, политат покрай него право към вентилаторите и той се сеща за думата „конфети“.
Преша
Посетител
ТАЗИ ВЕЧЕР ПРЕША РАБОТИ ДО КЪСНО върху своите малки фигурки. Дядо й е задрямал на стола до задната врата с тухлата в скута си. Откакто той се е заел с разменната търговия, й се налага да изработва повече фигурки в замяна на по-евтини продукти. Понякога, когато здравословното състояние не му позволява да стигне до пазара, ги обзема чувство на безпомощност - нещо, което и двамата ненавиждат. Напоследък тя отмерва времето с периодите на глад. В нощи като тази у нея се загнездва усещането, че е обречена на бавна смърт, отпадайки с всеки изминал ден в този просмукан от пепелта шкаф във възтясното помещение. Тя се озърта към дядо си и обхваща с поглед ампутирания крак, кротко склопените очи, лъщящите следи от изгаряния, затрудненото повдигане и отпускане на гърдите му, тихото хриптене на пепелта в белите му дробове и въртящия се вентилатор, заседнал на гърлото му. Лицето му изглежда изопнато дори насън.
Снимката, подарък от Брадуел, лежи на масата. Понякога в нея се надига омраза към тези хора с техните 3Dочила - жесток намек за онова, което никога няма да има - но въпреки това не намира сили да изхвърли снимката.
Откакто отвори подаръка, в съзнанието й нахлуват все повече и повече спомени, внезапни кратки проблясъци: малък аквариум с плуващи напред-назад рибки, допирът на вълнените ресни на дамската чантичка на майка й, усещането от меката прежда в свития й юмрук, отоплителната тръба под една от масите, която издава тихо клокочене. Помни как седи на раменете на баща си, който минава под цъфналите дървета, или как дреме в колата, увита в палтото му, след което я пренасят в леглото й. Помни също как реши с четка косата на майка си, докато на преносимия компютър звучи песен -някаква жена пее приспивна песен за едно момиче, което седи на верандата пред къщата, и за едно момче, което моли момичето да му подаде ръка и двамата заедно да заминат за Обетованата земя. Само гласът на жената без никакви инструменти. Сигурно е била любимата приспивна песен на майка й. Пускаше й записа всяка вечер, преди Преша да заспи. Тогава песента й беше омръзнала, но сега би пожертвала едва ли не всичко, за да може да я чуе отново. Майка й ухаеше на сапун с дъх на трева - на чистота и свежест. А миризмата на баща й беше доста по-тежка, може би на кафе. По някаква причина снимката на хората в киносалона отприщва всички тези спомени, които я карат да усеща така остро липсата на родителите си, че понякога остава без дъх. Въпреки че има само откъслечни спомени за родителите си, Преша никога няма да забрави прегръдката на майка си - мекотата на тялото и, копринената милувка на косата и, аромата на свежест, нейната топлина. А когато беше увита в палтото на баща си, се чувстваше защитена. Тези мисли не и дават мира, докато с бързи движения на пръстите прикрепя крила към металния скелет на поредната пеперуда, когато се чува почукване на вратата. Звукът отеква рязко, сякаш някой почуква с кокалчето на пръста си. Не се чува издайническият шум от двигателя на някой от камионите на ОСР. Тогава кой може да е?
Дядо и, който хърка силно, е дълбоко заспал. Тя се изправя и се приближава на пръсти до масата, което се оказва доста трудно с новото холандско сабо. На онези холандци не им ли се е налагало да се промъкват на пръсти? Тя стиска рамото на дядо си и го разтърсва.