- На вратата има някой - прошепва тя.
Той се сепва в съня си, когато в тясната стаичка отеква ново почукване.
- Бързо в шкафа - казва той. Разбрали са се тя да се скрие там, в случай че някой се появи на вратата, и ако дядо и потропа с бастуна - „бръснене и подстрижка, четвърт долар“ - тогава тя трябва да избяга през фалшивия панел. „Бръснене и подстрижка, четвърт долар“ е стих от песен, в която, предполага Преша, сигурно става дума за бръснари, което навярно е причината дядо и да избере тъкмо нея. Това е тайният им сигнал.
Преша бързо се отправя към шкафа и влиза вътре. Притваря вратата, така че да остане съвсем мъничък процеп, през който да вижда.
Дядо и се отправя заедно с бастуна, накуцвайки към външната врата, и надниква през една малка дупчица, която е издълбал в дървото.
- Кой е там? - пита той.
От другата страна се чува глас, женски глас. Преша не успява да различи думите, но казаното от жената, изглежда, успокоява дядо и. Той отваря вратата и тя влизо бързо вътре, останала без дъх. Възрастният мъж затваря вратата подире и.
Преша успява да зърне жената само на пресекулки - ръждата по чарковете, сраснали се с бузата и, лъщенето на излетия върху едното и око метал. Тя е слаба и ниска с отпуснати рамене. Притиска парче окървавен плат към лакътя си.
- Лов на хора! - казва тя на възрастния мъж. - Без предупреждение! Последният беше преди по-малко от месец! Едва се измъкнах.
Лов на хора ли? Но това е невъзможно. ОСР винаги съобщава кога ще се провежда Ловът на хора - от милицията разрешават на войниците да формират отряди от по няколко човека за срок от двайсет и четири часа, които имат право да убиват хора, след което отнасят телата на едно опасано с ограда място сред вражеските земи и започват да броят мъртвите за точки. Тези, които са събрали най-много, печелят. За ОСР това е метод за отсяване на слабите от населението на града. Ловът на хора се провежда два пъти годишно, но последният беше приключил неотдавна. Тъкмо по това време дядото на Преша беше решил да извади ненужните рафтове от шкафовете и да направи фалшивия панел, за да може шумът от работата му да остане заглушен от безумната дандания и глъч. Досега Ловът на хора никога не се е провеждал толкова начесто и без предупреждение. Затова Преша стига до заключението, че жената е луда или може би в шок.
- Сигурна ли си за Лова на хора? - пита дядо й. - Не съм чул никаква гюрултия.
- Тогава откъде ми е тази рана? Отрядите се появиха недалеч от Руините и се отправиха на запад, при това не могат да се оплачат от липса на успех. Аз обаче хукнах насам, вместо да се прибера у дома.
Жената е дошла, за да зашият раната й, само че дядо й не е правил никакви шевове от толкова отдавна, че му отнема известно време, докато намери кутията с инструменти, която се оказва отгоре на шкафа, и я избърше от праха.
- О, боже, какъв ден! Първо онези слухове, а сега и Ловът! - въздиша жената, след което сяда на масата и поглежда към фигурките на Преша. После вижда снимката и я докосва лекичко с пръст. Преша се страхува, че може да попита откъде е. Хваща я яд, че не се е сетила да я прибере от масата, преди да се скрие в шкафа. - Не си ли чул последните слухове?
- Не бих казал, че съм излизал навън днес. - Той сяда срещу жената и започва да оглежда отворената рана.
- Не си чул, значи?
Дядо й поклаща глава и започва да почиства инструментите си със спирт. Стаята се изпълва със стерилната му миризма.
- Видели са Чист - обявява тя, понижавайки глас. - Момче, което няма никакви белези, рани и страствания. Говори се, че е напълно развито - високо и слабо, с късо подстригана коса.
- Не е възможно - отвръща дядо й. Същата мисъл спохожда и Преша. Хората обичат да си измислят разни истории за Чистите. Не за първи път чува такива неща. А и досега слуховете никога не са се оказвали верни.
- Бил е забелязан в Пресъхналите земи - продължава жената. - А после изчезнал.
Възрастният мъж избухва в смях, който преминава в кашлица. Той извръща глава настрани, а кашлицата не спира, докато не остава без дъх.
- В това състояние можеш ли да шиеш? - пита жената. - Да нямаш вода в белите дробове?
- Добре съм. Заради вентилатора в гърлото е. Поемам прекалено много прах, който трябва да изкарам.
- Всъщност не е много учтиво да се смееш така - казва жената.
Възрастният мъж започва да шие раната. Жената потреперва от болка.
- Колко пъти досега сме я чували тази история? - подхвърля той.
- Този път е различно - отвръща тя. - Това не са брътвежи на пияни Групита. Има трима различни свидетели. Всеки от тях е докладвал веднага щом го е видял. И тримата твърдят, че той не ги е забелязал и че не са се приближили, защото са усетили, че в него има нещо свещено.